— Къде е Ревъл? — попитах ядосано. Фицбдителен отново ме зяпна тъпо. — Казах на Диксън да вземе теб и Ревъл и да се срещнем в кабинета ми. — Може би беше неразумно да очаквам да ме намери тук, в стаята на Лант. Станах. — Ставай, Лант. Трябваш ми.
Нещо проблесна в очите му. Мислех, че ще хленчи и ще възразява, че е ранен и че е посред нощ. Но мисля, че зърнах, най-сетне, мъжа, какъвто Копривка и Ридъл твърдяха, че е.
— Само момент — каза той. — Ей сега идвам. В личния ви кабинет ли?
— В кабинета на имението — поправих се.
Оставих го, докато ставаше бавно и вдървено от леглото си. Ботушите ми закънтяха по коридорите, щом закрачих обратно към кабинета си. Отново и отново виждах белезите, издаващи, че в дома ми е имало нападатели. Дълга драскотина на дървения панел като от остро оръжие, отбито настрани. Счупен стенен свещник.
Двойните врати на кабинета бяха разбити и зейнали. Вътре ме чакаше поднос с димящ чайник и нарязано месо, хляб и сирене. Паната, покриващи вратите към градината, бяха насечени и нещо тъмно беше зацапало килима. Вълкът в мен се събуди. Подуших из помещението. Стара кръв. Кръв на пода на кабинета ми. Вълкът в мен се присви и всички сетива, които притежавах, изведнъж се изостриха. Тук все още дебнеше опасност. Стой на място, мълчи и внимавай.
Диксън, помощникът на Ревъл, пристигна с поднос с бренди.
— Толкова е приятно, че отново сте си у дома, сър, макар и така ненадейно. Отидох до личния ви кабинет, но след като ви нямаше, донесох храната ви тук.
Думите му казваха едно, тонът му — съвсем друго. Беше нисък и набит, облечен безукорно дори в този късен час. Усмихна ми се.
Сдържан. Време е да си сдържан. Всичко, което изпитвах, беше стегнато в студена метална кутия. Трябваха ми отговори.
— Благодаря ти. Остави го на масата и седни, Диксън.
Изчаках, докато се настани колебливо на един от столовете. Огледа стаята и въздъхна неодобрително. Експлоатираният слуга, повикан по никое време от недостойния господар. Наблюдавах го с всяка фибра от съществото си. После попитах:
— Къде е икономът Ревъл?
Получих точно онова, от което се страхувах. Объркването, преминало по лицето му, разширените зеници, а след това засрамения смях, когато каза:
— Сър, не знам за кого говорите. Аз съм икономът на Върбов лес. Или толкова съм ви разочаровал, че така ми казвате, че съм сменен?
— Ни най-малко. Ревъл беше иконом преди теб, разбира се. Спомняш ли си го?
Отново объркване и страх, пробягал по лицето му. След това чертите му се изгладиха.
— Съжалявам, сър. Мисля… може би е напуснал преди аз да бъда нает?
— Лейди Шън имаше високо мнение за него.
Объркването запълзя към паника.
— Сър, не знам никаква…
— И малката лейди Пчеличка. — Продължих слепешком, без да знам какво търся, но готов да го строша като орех, за да измъкна информацията, която ми трябваше.
— Пчеличка…?
— Кой подпали конюшните?
Той издаде нечленоразделен звук.
— Кой нападна имението? Взеха ли лейди Пчеличка и лейди Шън? Убиха ли ги? Какво се случи?
Главата му заклюма и гърдите му започнаха тежко да се надигат и отпускат. Устните му запухтяха от тежкото дишане. Залюля се в стола си, устата му се раздвижи безмълвно. От ъгъла на устата му започна да блика пяна.
— Холдър Беджърлок! Сър! Моля ви! — чух откъм коридора пронизителен младежки глас, изпълнен с тревога и страх.
Друг гневен глас извика:
— Ей, ти, момче, я се върни! Да не си посмял да влезеш там!
Извърнах глава точно когато Диксън се свлече на пода. Загърчи се и затрепери. Пристъп. Имал бях много такива през живота си. Съвестта ми изскимтя, но я сритах настрани, оставих го да се гърчи долу и се обърнах да видя кой ме е прекъснал.
Синът на Толърман. Конярчето с нелепото име. Лицето му беше пребледняло и изопнато, държеше едната си ръка присвита до гърдите си. Втурна се към мен, щом разгневеният Булен отвори широко вратата. Слугата на Лант явно се беше облякъл набързо, защото ризата му беше недозакопчана.
— Прощавайте, холдър Беджърлок. Това момче е болно и побъркано, и ето как се отплаща за грижите ни за него! Момче, ела с мен веднага, за да не бъдеш изхвърлен още утре заранта!
— Холдър Беджърлок! Кажете, че ме познавате! Моля ви, кажете, че ме познавате.