Очите му се разшириха. Той започна да клати глава, малко отрицание отначало, после — все по-яростно.
— Сър? Принц Фицрицарин?
Отклоних вниманието си от него към мъжа, който стоеше на прага, сепнат от начина, по който ме нарече. Беше млад, едва прескочил двайсетте, и облечен в ливреята на кралски вестоносец. Носът и скулите му бяха зачервени от студ и изглеждаше изтощен.
— Здравей, Силдуел — поздравих го.
Той изглеждаше изненадан, че знам името му.
— Казаха ми да се върна тук и да говоря с вас.
Отроних въздишка.
— Влез, сгрей се до огъня и моля те, започни този разговор все едно имаш поне малка подготовка като вестоносец.
— Мъглата е — каза той, отиде до огъня и застана до Настойчивост. Момчето се беше свило на кълбо и спеше дълбоко на пода. Вестоносецът го погледна, погледна и намръщения Фицбдителен, след това изправи рамене. Бръкна в кожената чанта на бедрото си и извади палката, която удостоверяваше, че е истински вестоносец. Държеше я, докато говореше. — Сър, нося ви вести от лорд Сенч от замък Бъкип. Трябваше да доставя тези новини и подаръци на лейди Пчеличка, лейди Шън и писар Фицбдителен от Върбов лес. Но с пристигането ми тук ми се каза, че двама от тези получатели са непознати тук. Постарах се с Умение да съобщя тази информация на лорд Сенч и да помоля за по-нататъшни указания. Въпреки че не съм високо Умел, никога не се бях натъквал на трудности с простото предаване на информация. Този път обаче не бях в състояние да я предам така, че да бъда разбран. След това се заех да изпратя съобщение по птица. Помолих да ми донесат птица и ми се каза, че имението няма такива птици. Знаех, че е невярно. Намерих всички птици мъртви на пода на гълъбарника. С прекършени шии. Никой дори не беше разчистил телцата им. Когато се заех да поднеса това на вниманието на домашния иконом, той каза, че имението няма никакъв гълъбарник. Каза го, докато стоеше и го гледаше с мен.
— Разбрах, че сте били в Бъкип, когато лейди Копривка се опита да се свърже с мен с Умението. Вече знаете колко малък успех имахме. След един дълъг и обезкуражаващ ден на неверие и лъжи реших да сляза до Върбово и да изпия чаша ейл. Настойчивостта ми, че имам съобщения за две несъществуващи дами, не ме беше направила особено желана персона тук. Но докато яздех, мъглата и тежестта, която сякаш изпълваше въздуха, започна да се разпръсва. Докато стигна до Върбово, вече можех да се свържа ясно с лорд Сенч и личната котерия на краля. Те наредиха да се върна тук колкото се може по-бързо и да кажа, че Шишко и лорд Сенч се надяват да пристигнат тук на заранта. Наредиха да уредя коне, които да ги чакат при Съдния камък на Хълма на бесилото още на разсъмване. — Погледна ме притеснено. — Опасявах се, че никой тук няма да ми се подчини, така че наех коне във Върбово, да се закарат на Хълма на бесилото утре заран. Казах, че ще платите добре.
— Благодаря ти. Лейди Копривка няма ли да придружи лорд Сенч и Шишко?
Той повдигна вежди.
— Сър, казаха ми, че тя е с дете. Поради което не може да използва стълбовете.
— И защо не?
— Беше в един отскорошен превод, който лорд Сенч поднесе на вниманието ни. Може би не сте чули за него. Бременна ползвателка на Умение, която минава през камъните, често излиза, ъъ, небременна.
— Помята детето ли?
— Не, сър. По-странно е от това. Има две описания, че това се е случило. И трето описание за една хубава кобила, която била преведена през портал на Умението, за да бъде обслужена от жребец. Към времето ѝ за ожребване била върната у дома, но излязла от стълбовете на Умение с празна утроба.
Смразих се. Изобщо не бях чувал за такова нещо. Отново ме споходи мисълта, че всъщност не знаем нищо за това как действат порталите. Неродено дете изчезва. Къде? Как? В известен смисъл беше все едно. Изчезналото е изчезнало. Промълвих:
— Благодаря на Еда, че Сенч е намерил този ръкопис!
— Да, сър. Тъй че лейди Копривка остана. Лорд Сенч и Шишко ще дойдат, за да изпитат тази мъгла, която току-що описах. И може би да видят дали Шишко би могъл да я преодолее.
Помъчих се да не се обнадеждавам. Страх ме беше да видя Сенч и да му кажа, че нямам никаква представа какво е станало с Шън. Време беше да поровя още малко. Звъннах за слуга и изчаках. След като мина малко време, излязох в коридора и извиках за Булен. Щом се прибрах в стаята, Фицбдителен попита:
— Приключихте ли с мен? Може ли да се върна вече в леглото си? Не съм добре, както можете да разберете.
Постарах се да говоря добронамерено.
— Мога да разбера това, Лант. И разбирам нещо, което ти не можеш. Умът ти е бил замъглен. През последните няколко дни тук са се случили неща, които вече не можеш да си спомниш. Знаеш какво е магията Умение; чувал си за нея. Някой е използвал Умение или нещо много подобно на него, за да те обърка. Вървиш по килим, зацапан с кръв, и минаваш през разбити врати, и не виждаш нищо необичайно. Убити са слуги и не ти липсват. Двама души от домакинството ни липсват. Лейди Пчеличка, малката ми дъщеря, е отвлечена и лейди Шън е изчезнала. Не знам дали е била убита и тялото ѝ е изгоряло в пожара в конюшнята, или и тя е била похитена. — Гласът ми бе започнал да трепери. Замълчах и вдишах дълбоко няколко пъти. — Ще се опитам да открия дали някой в домакинството ни си спомня някаква подробност от онази нощ. Защото това спящо момче наистина е конярче, родено и отхранено тук, третото поколение на семейството му, служило на моето. И то говореше истината, истина, която ти не можеш да си спомниш.