Забелязвам известна промяна върху лицето й. Много е добра, дума да няма, но и аз не падам по-долу. Смята се, че истината остава върху лицето за най-много десета от секундата, но аз я долавям. Тя не е много изненадана от казаното. Но все пак успявам да я поразтърся.
— Какво става, Мюз?
— Днес говорих с шериф Лоуъл.
Смръщвам вежди.
— Че той още ли не се е пенсионирал?
— Не е.
Понечвам да я попитам защо го е търсила, но ми е известна нейната методичност. Би било съвсем нормално за нея да подхване нещата от самото начало. От друга страна, това отчасти обяснява държанието й към мен.
— Нека позная — казвам аз, — той смята, че лъготя относно онази нощ.
Мюз не потвърждава и не отрича моето предположение.
— Малко е странно, не мислиш ли — казва тя, — да напуснеш поста си точно през тази нощ?
— Причината ти е известна. Чела си онези дневници.
— Да, четох ги. Измъкнал си се в гората с приятелката си. А след това си искал да й спестиш неприятностите.
— Точно така.
— Но в тези дневници се казва още, че си бил цял в кръв И това ли е истина?
Поглеждам я втренчено.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Правя се, че не си ми шеф.
Мъча се да седна. Шевът отстрани на тялото ми боли, та се къса.
— Каза ли ти Лоуъл, че съм бил заподозрян?
— Не е нужно. А и за мен изобщо не е нужно да си бил заподозрян във връзка със събитията от онази нощ. То е ясно, че си излъгал.
— Закрилях Люси. Това вече го знаеш.
— Знам онова, което ти си ми казал. Това е така. Но я се постави на мое място. Трябва да водя това разследване без предварителна хипотеза и без пристрастие. На мое място не би ли си задал същите въпроси?
Мисля по това.
— Добре, разбирам те. Карай нататък. Питай ме каквото ти дойде наум.
— Сестра ти била ли е бременна някога?
Оставам като гръмнат. Въпросът ме поразява като прав удар в лицето. Може би тя това и цели.
— Ти сериозно ли?
— Най-сериозно.
— Откъде ти хрумна подобен въпрос?
— Просто отговори.
— Не, сестра ми не е забременявала.
— Сигурен ли си?
— Мисля, че щях да знам.
— Наистина ли? — повтаря тя.
— Нищо не разбирам. Защо ме питаш това?
— Известни са случаи, когато момичетата скриват от близките си това обстоятелство. Знаеш го много добре. Имали сме и случай, при който самото момиче не знаеше, че е бременно, до момента, когато й започнаха болките. Не си ли спомняш?
Спомних си.
— Виж какво, Мюз. Говоря ти като началник. Защо ме питаш дали сестра ми е била бременна?
Тя изучава лицето ми. Погледът й пълзи по него като лепкав червей.
— Престани — казвам й аз.
— Ще трябва да се оттеглиш от случая, Коуп, и ти го знаеш много добре.
— От нищо не трябва да се оттеглям.
— Напротив, трябва. Той си остава на Лоуъл. Негов си е.
— На Лоуъл ли? Тоя загубеняк не си е мръднал пръста по въпроса, откакто преди осемнайсет години арестуваха Уейн Стъйбънс.
— Въпреки това. Случаят е негов. Той командва парада.
Не знам какво да мисля след всичко това.
— Лоуъл знае ли, че през всичките тези години Джил Перес е бил жив?
— Запознах го с твоята теория.
— Защо тогава ми додяваш с въпроси около евентуалната бременност на Камил?
Тя не отговаря.
— Добре, прави каквото знаеш. Но виж, обещал съм на Гленда, че ще направя всичко възможно да не забърквам семейството й в тази каша. Кажи това на Лоуъл. Може би ще те държи в течение. На теб имам много по-голямо доверие, отколкото на оня горски стражар. Най-важно е твърдението на Гленда Перес, че сестра ми е излязла жива от онази гора.
— Обаче — казва Мюз — според Айра Силвърстейн, тя е мъртва.
Стоп-кадър. Лицето й е по-изразително този път. Гледам я втренчено. Тя прави опит да издържи на погледа ми, но не успява.
— Какво става, Мюз? Дявол да го вземе!
Тя се изправя. Вратата зад гърба й се отваря. Влиза една сестра. Без да си даде труд да поздрави, тя пъха в устава ми термометър и пристяга бандажа на апарат за кръвно около ръката ми. Започва да помпа.
Мюз казва:
— Веднага се връщам.
Термометърът е още в устата ми. Сестрата ми мери пулса. Апаратът най-вероятно ще се счупи от него. Мъча се да извикам с термометъра в уста:
— Мюз!
Тя излиза. Аз оставам да се пържа в леглото. Бременна? Възможно ли е Камил да е била бременна? Не виждам кога. Мъча се да си спомня. Носила ли е широки дрехи? В кой месец би могла да е, ако изобщо е била бременна? Нали баща ми щеше да забележи — той бе гинеколог. От него не би могла да скрие.
Но пък откъде накъде ще е била бременна?
Бих казал, че всичко това е пълна глупост, че е съвършено невъзможно моята сестра да е била бременна, ако не съществуваше едно обстоятелство. Самият аз не знам какво точно става, но Мюз видимо знае повече, отколкото казва. Въпросът й не е случаен. Понякога добрият прокурор трябва да прави това. Само за да види как се напасват нещата.