Сигурен съм, че използването на мобилен телефон на гробищата е абсолютно забранено. Но Джейн надали ще има нещо против. Изваждам апарата и натискам продължително бутона с цифра шест.
Саш отговаря след първото иззвъняване.
— Ще те помоля за една услуга — казвам аз.
— Казах ти вече — не по телефона.
— Открий мама, Саш.
Мълчание.
— Ами ако не мога?
— Можеш.
— Тя си отиде преди много време.
— Знам това.
— Мислил ли си за възможността тя да не иска да я открият?
— Мислил съм.
— Е, и?
— И нищо. Невинаги получаваме онова, което искаме. Така че, открий я, Саш, моля те.
Затварям. Отново поглеждам гроба на моята жена.
— Липсваш ни — казвам аз гласно на моята мъртва съпруга. — На мене и на Кара. Много ни липсваш.
После се изправям и отивам към колата.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рая Сингх ме очаква на ресторантския паркинг. Сменила е сервитьорските одеяния с джинси и тъмносиня блуза. Косата й е вързана на конска опашка. Ефектът е не по-малко ослепителен. Поклащам глава. Току-що идвам от гроба на жена си. А ето че вече се възхищавам по неподходящ начин на друга красива жена.
Интересен свят.
Тя се настанява на седалката до мен. Ухае страхотно.
— Накъде? — питам аз.
— Знаете ли Шосе седемнайсет?
— Да.
— Давайте на север.
Изкарвам колата от паркинга.
— Искате ли да започнете да ми казвате истината? — питам аз.
— Че аз не съм ви лъгала — отвръща момичето. — Реших просто да не споделям с вас някои неща.
— Продължавате ли да твърдите, че сте се запознали със Сантяго просто така, на улицата?
— Да.
Не й вярвам.
— Чували ли сте го някога да споменава името Перес?
Тя не отговаря.
Повтарям:
— Джил Перес.
— За Седемнайсето шосе трябва да завием вдясно.
— Знам накъде да завия, Рая.
Съзерцавам нейния съвършен профил. Тя гледа през прозореца, а красотата й е болезнена.
— Разкажете ми при какви обстоятелства спомена моето име — моля аз.
— Нали ви казах.
— Разкажете го пак.
Тя си поема безмълвно дълбок дъх. Очите й се притварят за миг.
— Маноло каза, че лъжете.
— За какво?
— Свързано е с… — тя се поколебава — дървета, гора или нещо такова.
Усещам сърцето си да подскача неудържимо в гърдите.
— Така ли каза? Дървета или гора?
— Да.
— Какви бяха точните му думи?
— Не ги помня.
— Опитайте се.
— Пол Коупланд лъже за случилото се в онази гора. — Тя отмята рязко глава. — Почакайте.
Аз чакам. И тя произнася едно име, от което за малко да изкарам колата от пътя. Тя казва:
— Люси.
— Какво?
— Това е другото име. Той каза: „Пол Коупланд излъга за станалото в гората. Люси също.“
Мой ред е да замълча.
— Пол — проговаря Рая, — коя е тази Люси?
През останалата част от пътуването пазим мълчание. Мъча се да си спомня усещането при допира на сламено-русата й коса, нейното дивно ухание. Но не става. Там е цялата работа. Спомените ми са така мъгляви. Не мога да отгранича истината от онова, което е сътворило моето въображение. Помня само чудото. Помня страстта. И двамата сме новаци, непохватни и неопитни, но всичко протича като в някаква всепроникваща мелодия. Господи, тази страст. Кога се появи тя? И кога успя да прерасне в нещо, което наподобява любов?
Летните влюбвания си имат свой край. Това е част от играта. Устроени са като някои растения или насекоми, неспособни да надживеят един сезон. Мислех, че при нас с Люси ще бъде различно. И то беше различно, но не в смисъла, който аз влагах. Убеден бях, че двамата няма никога да се разделим.
Толкова глупави са младите хора.
Блокът боксониери се намира в Рамзи, щата Ню Джърси. Рая разполага с ключ. Отваря вратата на помещение от третия етаж. Бих описал обстановката вътре, но единственият подходящ израз за целта е „не подлежи на описание“. Мебелировката се характеризира с очарователната индивидуалност на… ами на ергенска боксониера в блок край шосе номер 17 в северната част на Ню Джърси.
Когато влизаме в стаята, Рая едва чуто ахва.
— Какво има? — питам аз.
Погледът й обхожда помещението.
— На масата имаше купища хартия — отговаря тя. — Папки, списания, моливи, химикалки.
— Сега няма нищо.
Рая отваря някакъв шкаф.
— Дрехите му ги няма.
Провеждаме доста задълбочен обиск. Няма нищо — нито документи, никакви папки, няма списания и вестници, няма четка за зъби, никакви лични вещи, нищичко. Рая присяда на дивана.