Тя прекосява стаята и застава точно пред мен. Толкова е прекрасна. Едва се сдържам да не я целуна.
— Какво криете от мен? — пита тя.
Телефонът ми звънва. Поглеждам екрана. Лорън Мюз. Включвам апарата и питам:
— Какво има?
— Има проблем — отвръща тя. Затварям очи и чакам. — Шамик. Иска да оттегли обвиненията си.
Службата ми се намира в центъра на Нюарк. Непрекъснато слушам приказки за възраждането на този град. Лично аз не виждам и помен от подобно явление. Градът запада откакто го знам. Но пък го знам из основи. Историята му продължава да наднича иззад всеки ъгъл. Хората му са прекрасни. Като общество ние нямаме равни, когато стане дума за стереотипи на селища, също като при етнически групи или малцинства. Много е лесно да ги ненавиждаш отдалеч. Спомням си консервативните родители на Джейн и тяхната искрена ненавист към всичко, имащо отношение към хомосексуалността. Съквартирантката на Джейн в колежа, Хелън, бе лесбийка, макар те да нямаха представа за това. Щом се запознаха, както майката, така и бащата на Джейн буквално се влюбиха в нея от пръв поглед. Когато разбраха същинската й полова ориентация, продължиха да си я обичат. След това заобичаха и партньорката й.
Често става така. Лесно е да се мразят гейове или чернокожи, евреи или араби. По-трудно се намразват конкретни личности.
Същото е с Нюарк. Можеш да го ненавиждаш като анонимно цяло, но в него има толкова прекрасни райони, толкова много симпатични собственици на магазини и заведения, такива чудесни жители, чийто чар те привлича и ти се иска да сториш нещо добро за самия град.
Шамик седи в моя офис. Толкова млада, а в израза на лицето й личат белези от неизброими страдания. Не му е било лесно на това момиче. Сигурно няма да му бъде лесно и в бъдеще. Адвокатът й, Хорас Фоли, се е окъпал в одеколон, а очите му са прекалено раздалечени. Аз съм юрист, така че не харесвам свързваните с моята професия предразсъдъци, но съм почти уверен, че ако в тоя миг под прозореца ми профучи линейка, този мъж ще се хвърли от третия етаж след нея, за да предложи услугите си на евентуалния пострадал.
— Бихме желали да сторите необходимото за оттегляне на обвиненията срещу господата Дженрът и Маранц — заявява Фоли.
— Няма как да стане — отвръщам аз и поглеждам изпитателно Шамик. Тя не е свела глава, но няма вид като да гори от желание да срещне очите ми. — Излъга ли в съда вчера? — питам аз.
— Моята клиентка в никакъв случай не би излъгала — репчи се Фоли.
Не му обръщам внимание и търся погледа на Шамик. Тя проговаря:
— Така или иначе никога няма да ги осъдите.
— Няма как да знаеш предварително.
— Сериозно ли?
— Абсолютно.
Шамик ме дарява с усмивка, сякаш съм най-наивното същество, получило някога живот от Създателя.
— Вие май нищо не разбирате?
— О, всичко ми е ясно. Предлагат пари в замяна на твоя отказ. Параметрите на предложението вече достигат висоти, за които твоят адвокат, господин За-какво-ми-е-душ-след-като-са-измислили-одеколона, смята че е вече време да се обсъдят сериозно.
— Как ме нарекохте?
Поглеждам Мюз.
— Отвори прозореца, ако обичаш.
— Разбрано, Коуп.
— Ей! Как ме нарекохте?
— Прозорецът е отворен. Не се колебайте да се метнете през него. — Обръщам се отново към Шамик. — Ако оттеглиш обвиненията си в настоящия момент, това ще означава, че показанията ти от вчера и днес са лъжливи. Ще означава, че си престъпила закона чрез изричане на лъжи под клетва. Ще означава, че моята служба е изхарчила милиони долари на данъкоплатците заради твоите лъжи. Това е престъпление и ще отидеш в затвора.
Фоли се намесва:
— Говорете на мен, господин Коупланд, не на клиентката ми.
— Да говоря с вас? Та аз дори не съм в състояние да дишам край вас.
— Няма да позволя подобно…
— Шшт — шъткам аз и свивам длан край ухото си. — Чувате ли това шумолене?
— Какво шумолене?
— Мисля, че от вашия одеколон ми се отлепят тапетите. Ако се вслушате внимателно, ще чуете шума от това. Шшт, слушайте.
Даже Шамик се усмихва леко.
— Не оттегляй обвинението — казвам й аз.
— Налага се.
— Тогава ще повдигна обвинение срещу теб самата.
Адвокатът й се готви да се намеси отново, но Шамик го хваща с две ръце за лакътя.
— Няма да направите това, нали, господин Коупланд?
— Напротив, ще го направя.
Но тя не захапва въдицата. Аз блъфирам. Тя е бедна и уплашена жертва на изнасилване, която вижда възможност да получи известна сума — каквато вероятно няма да види през целия си по-нататъшен живот. С какво право й чета лекции върху нравствените стойности и справедливостта?