— Вие ли я наехте?
— Не. Всъщност наехме я от името на цялото братство, но не аз бях този, който сключи договора с нея.
— Разбирам. Значи тя дойде във вашето братство и изпълни екзотичен танц, така ли?
— Точно така.
— И вие гледахте този танц?
— Гледах го.
— Какво мислите за него?
Морт Ръбън е вече прав.
— Възразявам!
Съдията ме гледа неодобрително.
— Господин Коупланд?
— Според показанията на госпожица Джонсън, господин Флин я е поканил в къщата вечерта, когато е била изнасилена. Искам да разбера, защо го е сторил.
— Ами попитайте го точно за това — съветва ме Пъбън.
— Ваша чест, мога ли да го направя, както аз желая?
Съдията Пиърс отговаря:
— Опитайте се да зададете въпроса по друг начин. Обръщам се отново към Флин:
— Смятате ли, че госпожица Джонсън е добра изпълнителка на екзотични танци?
— Така мисля.
— Да или не?
— Не е кой знае какво, но мисля, че се справи много добре.
— Намерихте ли я за привлекателна?
— Мисля, че да.
— Да или не?
— Възразявам! — Пак тоя Пъбън. — На подобен въпрос не може да се отговори с „да“ или „не“. Може да си е помислил, че е донякъде привлекателна. Невинаги нещата опират до „не“ и „да“.
— Съгласен съм, Морт — изненадвам го аз. — Нека попитам иначе: Господин Флин, как бихте оценил нейната привлекателност?
— По десетобалната система ли?
— Би било чудесно, господин Флин. Нека бъде по десетобалната.
Той се замисля.
— Седем, може би осем.
— Много добре. Благодаря ви. Разговаряхте ли с госпожица Джонсън по някое време в хода на вечерта?
— Да.
— За какво?
— Не помня.
— Опитайте да си спомните.
— Питах я къде живее. Тя каза в Ървингтън Попитах я дали ходи на училище и има ли си приятел. Такива неща. Каза ми, че имала дете. Интересуваше се какво уча. Казах, че искам да следвам медицина.
— Нещо друго?
— Все неща от този род.
— Разбирам. Колко време, според вас, продължи този разговор?
— Нямам представа.
— Да видим дали не мога да ви помогна. По-дълго ли от пет минути?
— Да.
— Повече от час?
— Не, не мисля.
— Повече от половин час?
— Не мога да кажа със сигурност.
— По-дълго от десет минути?
— Може би.
Съдията Пиърс ме прекъсва, за да ми каже, че всички са разбрали моята мисъл, така че да карам нататък.
— По какъв начин си отиде госпожица Джонсън същата вечер? Знаете ли?
— Дойде кола и я прибра.
— Тя единствената екзотична танцьорка ли бе тогава?
— Не.
— Колко други имаше още?
— Бяха общо три.
— Благодаря ви. Другите две с госпожица Джонсън ли си тръгнаха?
— Да.
— Разговаряхте ли с някоя от тях?
— Може да сме си казали здрасти.
— Ще бъде ли вярно, ако кажем, че от трите изпълнителки на екзотични танци госпожица Джонсън е единствената, с която сте разговаряли?
Пъбън сякаш възнамерява да възрази, но решава да остави нещата така.
— Да — отговаря Флин, — ще бъде вярно.
Стига въведения.
— Според показанията на Шамик Джонсън, тя е изкарала допълнителни пари, като е предоставила сексуални услуги на един от присъстващите младежи. Можете ли да кажете дали това е така?
— Не знам.
— Наистина ли? Значи не сте се възползвали от нейните услуги?
— Не съм.
— И не сте чували нито един от членовете на вашето братство, който да споменава осъществяване на сексуален контакт с госпожица Джонсън?
Флин е в капана. Или трябва да излъже, или да признае осъществяването на незаконен акт. Той избира най-тъпия възможен път.
— Може би чух едно-друго.
Чудесно. Подобно шикалкавене навява мисли за лъжа. Аз продължавам с глас, изразяващ най-искрено смайване:
— Може да сте чули едно-друго?
— Да.
— Значи, не сте сигурен дали сте чули нещо или не — казвам аз, сякаш това е най-абсурдното нещо на света, — но може и да сте. Просто не помните дали сте чули или не сте. Това ли заявявате пред съда?
Този път става Флеър.
— Ваша чест?
Съдията го поглежда.
— Това дело за изнасилване ли е или господин Коупланд тъче на два стана? — Разперва ръце. — Нима позицията му като обвинител по дело за изнасилване е толкова уязвима и изсмукана от пръстите, та се опитва сега да натопи тези момчета в скланяне към проституция?
— Не към това се стремя — парирам аз.
Флеър ми праща усмивка.
— В такъв случай задавайте на този свидетел въпроси, които имат отношение към евентуалното насилие. Не го принуждавайте да докладва за всяка простъпка, която е забелязал да вършат неговите приятели.
Съдията казва:
— Да продължим нататък, господин Коупланд.
Шибаният му Флеър.
— Поискахте ли телефонния номер на госпожица Джонсън?