Съдията Пиърс наблюдава Флеър Хикъри. Не бърза. Ако Флеър се добере до Флин, загазил съм. Все ще измислят нещо. Хвърлям поглед назад към Дженрът и Маранц. Те не помръдват, не се опитват да говорят с адвокатите си.
— Няма да има прекъсване — отсича съдията.
Флеър Хикъри се свива на мястото си. Залавям се отново с Джери Флин:
— Имате ли си любим порнографски филм?
— Не — отговаря той.
— Чувал ли сте някога за порнографски филм със заглавие — правя се че търся в някакъв списък, но знам заглавието наизуст — „Мечтания за Коравия“?
Сигурно го е очаквал, но въпреки това въпросът го заковава като бръмбар в хербарий.
— Ъ-ъ, може ли да повторите заглавието?
Повтарям го.
— Гледали ли сте го или чували ли сте за него?
— Не мисля.
— Не мислите — повтарям аз. — Значи може и да сте го гледали.
— Не съм сигурен. Не ме бива особено в помненето на филмови заглавия.
— Добре тогава. Да видим, дали не мога да ви помогна.
Държа копие от факса, получен току-що от Мюз. Подавам го с театрален жест на противната страна. Според представената преди малко сметка, копие от това ОУП е било на разположение на братството в течение на последните шест месеца. И пак от този източник става ясно, че същото копие им е върнато в деня след оплакването на госпожица Джонсън пред полицията.
Тишина.
Пъбън има вид като да си е глътнал езика, Флеър е твърде добър, за да допусне каквото и да било изражение на лицето си. Разглежда факса така, сякаш е страница от популярен комикс.
Пристъпвам към Флин.
— Това опреснява ли спомените ви?
— Не знам.
— Не знаете ли? Тогава нека опитаме другояче.
Поглеждам към дъното на залата. Лорън Мюз е застанала край вратата. Усмихва се. Леко накланям глава. Тя отваря вратата и една жена с величествената осанка на амазонка от нискобюджетен филм се появява в съдебната зала.
Частният детектив на Мюз, Сингъл Шейкър, пристъпя важно в помещението, сякаш е любимата й квартална кръчма. Публиката ахва. И чува моя глас:
— Познавате ли жената, която влезе току-що?
Няма отговор.
— Флин? — подканва го съдията.
— Да. — Флин се прокашля, за да спечели време. — Познавам я.
— Откъде я познавате?
— Срещнах я снощи в един бар.
— Така. А разговаряхте ли двамата за филм със заглавие „Мечтания за Коравия“?
Сингъл се представила като бивша порнозвезда. На бърза ръка разприказвала неколцина от братството. Както отбеляза Мюз, не било трудно. Жена с достоен за корица на списание външен вид лесно може да развърже езиците на момчетата от братството.
Флин отговаря:
— Може да сме разменили по някоя дума за него.
— Под „него“ разбирате филма?
— Да.
— Хм — мънкам аз, сякаш съм силно озадачен. — Е, след като госпожица Шейкър е вече тук в ролята на катализатор, спомняте ли си филма „Мечтания за Коравия“?
Прави опит да не свежда глава, но раменете му увисват.
— Да — казва Флин, — спомням си го.
— Радвам се, че успях да ви помогна — казвам аз.
Пъбън се готви да възрази, но съдията го усмирява с жест.
— Всъщност — продължавам аз — казали сте на госпожица Шейкър, че „Мечтания за Коравия“ е любимото порно на цялото братство, нали така?
Той се колебае.
— Няма страшно, Джери. Трима от вашето братство са казали пред госпожица Шейкър абсолютно същото.
Ред е на Морт Пъбън:
— Възразявам!
Обръщам поглед към Сингъл Шейкър. Цялата зала го проследява. Сингъл се усмихва и маха с ръка, сякаш е току-що представена на публиката знаменитост. Избутвам пред журито и публиката статив с телевизор и ОУП плейър. Нужният диск е вече поставен, а Мюз го е нагласила на интересуващата ни сцена.
— Ваша чест — започвам аз, — снощи един от моите сътрудници посети „Порно Палас“ в Ню Йорк. — Обръщам поглед към журито и казвам: — Там е отворено двайсет и четири часа в денонощието, макар че поради каква причина би хрумнало някому да се завре там в три сутринта например е нещо което не мога да…
— Господин Коупланд!
Съдията ме прекъсва напълно справедливо с неодобрително изражение на лицето, но членовете на журито се усмихват. Това е добре. Искам да се отпуснат. А след малко, когато настъпи контрастът, когато видят съдържанието на това ОУП, тогава ще нагнетя атмосферата.
— Както и да е, моят сътрудник купува всички филми, поръчвани от братството през последните шест месеца, включително „Мечтания за Коравия“. И сега искам да ви покажа една сцена, която според мен има пряко отношение към случая.
Всички застиват. Погледите са насочени към банката на съдия Пиърс. Той не бърза с решението си. Поглежда ме и разтрива брадичка. Аз не дишам. В залата — ни звук. Всички са се надвесили напред. Пиърс не спира да търка брадичката си. Ще ми се да изстискам отговора му.