Едничката ми тревога е, че защитата ще опита да извърти нещата така, сякаш Шамик Джонсън също е гледала филма, за да изгради показанията си върху него, или обърква действителността с филмовия сюжет, като се поставя на мястото на жертвата. Разполагам обаче с няколко преимущества. Първо: лесно мога да установя, че филмът не е пускан на големия екран в общото помещение. Има достатъчно свидетели за това. Второ: доказах посредством показанията на Джери Флин и снимки от полицейски огледи, че не би могла да види филма в стаята на Маранц и Дженрът, защото те не разполагат с телевизор.
И все пак не виждам друга вратичка за тях. Едно ОУП може да се пусне и на компютър. Неубедително наистина, но аз не искам да оставя нищо на произвола на случая. Джери Флин е от свидетелите, които наричам „бикоборци“. При коридата бикът излиза и тълпа юнаци — не матадорът — започва да развява плащове пред очите му. И той напада, докато се изтощи. Тогава идва ред на пикадорите, възседнали коне, които забиват копията си в яката от тлъстини зад врата на животното, така че тя започва да кърви и се подува, което не му позволява много-много да върти глава. И сега някакви други момчетии излизат на арената и запращат своите бандерили — игриво накичени остриета — в хълбоците на бика, близо до раменния му пояс. Той е вече полумъртъв.
И чак тогава, матадорът — на испански думата означава „убиец“ — се появява пред публиката и довършва работата с права сабя.
Ето я моята задача сега. Докарах свидетеля до пълно изтощение, забих копия зад врата му и го украсих с няколко разноцветни бандерили. Настъпва време да измъкна сабята.
Флеър Хикъри направи всичко по силите си, за да не допусне именно това. Поиска почивка с мотивировка, че досега не сме споменавали за този филм, че не е почтено да се постъпва така, че трябвало да им дадем копие предварително, дрън-дрън. Аз отговарям на удара. В края на краищата, въпросният филм се е намирал във владение на собствените му клиенти. Ние попаднахме на него едва през изтеклата нощ. Свидетелят потвърждава, че този филм е гледан в сградата на братството. Ако господин Хикъри твърди, че клиентите му не са го гледали, моля, може веднага да ги изправи на свидетелската скамейка.
Флеър използва всички похвати, за да бави топката. Шикалкави, иска от съдията и той му разрешава да получи допълнителни обяснения, прави донякъде успешен опит да даде на Флин глътка въздух. Но напразно.
Това ми е ясно в мига, в който Флин заема отново мястото си. Твърде сериозно е поразен от моите копия и бандерили. Филмът е нанесъл съкрушителен удар. Той затваря очи, докато го показвам, стиска така силно клепачи, сякаш иска да запуши с тях и ушите си.
Той може и да не е лошо момче. Истината е, както сам признава, че харесва Шамик. Кани я без задни мисли на онова парти. Когато обаче по-големите научават това, те започват да го подиграват и го принуждават да участва в изпълнението на техния извратен план за „изиграване“ на сцената. И Флин, първокурсникът Флин, се огъва.
— Не можех да се понасям заради това — казва той, — но нали разбирате…
Не, аз не разбирам. Това ми се иска да кажа. Но мълча. Само го гледам втренчено, докато той свежда поглед. После обръщам очи към журито. В тях личи едва доловимо предизвикателство.
Най-накрая се обръщам към Флеър Хикъри и казвам:
— Свидетелят е ваш.
Трябва ми известно време, за да се почувствам сам.
След нелепата ми постъпка с Мюз, решавам да се заема с малко аматьорско разследване. Проверявам оставените от Люси телефонни номера. Два от тях не водят до нищо, но третият, служебният, ми казва, че това е права линия на професора в университета Рестън Люси Голд.
Голд. Силвърстейн. Хитро.
Вече съм убеден, че това е „моята“ Люси, но тези данни го потвърждават почти напълно. Въпросът е какво да правя сега? Отговорът е прост: да се обадя. Да разбера какво иска.
Не вярвам много в съвпадения. От тази жена нямам ни вест, ни кост вече двайсет години. И ето че сега се пръква отнякъде, като отказва да съобщи фамилното си име. Трябва да е във връзка със смъртта на Джил Перес. Трябва да е свързано със случилото се в летния лагер.
Това е ясно.
Анализирай живота си. Би следвало да я забравя с лекота. Едно лятно увлечение, колкото и дълбоко да е, си остава именно такова — увлечение. Може да съм я обичал, най-вероятно е така, но ние бяхме деца. Детинската любов не може да надделее над кръв и трупове. Има такива врати. Аз съм захлопнал моята. Люси изчезна. Трябваше ми доста време, за да свикна с тази мисъл. Но го направих и оттогава държа тази проклета врата плътно затворена.
А сега трябва да я открехна.