— Ще направя, каквото мога. Знаеш това.
Ръцете й са ледено студени. Тя свежда глава, а после ме поглежда право в очите.
— Трябва да кажеш, че си ни дал парите на заем — казва Грета с абсолютно безизразен глас. — Че си знаел за всичко. Че сме се разбрали да върнем парите с лихва.
Аз мълча.
— Пол.
— Караш ме да излъжа.
— Нали току-що каза, че ще направиш каквото можеш.
— Нима ми казваш… — Налага се да млъкна за миг. — Нима ми казваш, че Боб е взел парите? Че ги е откраднал от благотворителния фонд?
Гласът й е твърд.
— Той е взел парите назаем, Пол.
— Шегуваш се, нали?
Грета дръпва ръцете си от моите.
— Нищо не разбираш.
— Обясни ми тогава.
— Ще го вкарат в затвора — казва тя. — Моя съпруг. Бащата на Мадисън. Боб ще влезе в затвора. Не разбираш ли? Това ще съсипе живота на всички ни.
— Боб трябваше да помисли, преди да краде от един благотворителен фонд.
— Не е откраднал. Взел е назаем. Имаше трудности в работата. Загуби двама основни клиенти. Знаеш ли това?
— Не. Защо не ми е казал?
— И как да ти го каже?
— Тоест решил е, че е по-лесно да открадне.
— Не е… — Тя млъква по средата на изречението и клати глава. — Не е толкова просто. Подписали бяхме всичко за този басейн. Беше грешка — изхвърлихме се.
— Ами твоите пари?
— След смъртта на Джейн родителите ми решиха да вкарат всичко в попечителски фонд. Нищо не мога да пипна.
Поклащам глава.
— И той реши да открадне.
— Спри да повтаряш това. Виж тук. — Подава ми някакви ксерокопия. — Боб е записвал всеки похарчен цент. При шест процентова лихва. Щеше да върне всичко, щом се изправи на крака. Това бе единственият начин да се оправим.
Преглеждам листовете, търся нещо, което да им помогне, да ми покаже, че не е истина онова, което разправят за тях. Но не намирам нищо. Това са написани на ръка бележки. Може да са писани по всяко време. Сърцето ми се свива.
— Ти знаеше ли? — питам аз.
— Това няма никакво отношение към въпроса.
— Тъкмо напротив. Знаеше ли?
— Не — отговаря тя. — Той не ми каза откъде идват парите. Но виж какво, знаеш ли колко часа труд е вложил в този фонд? Той е директор. Човек на такъв пост би следвало да получава пълна заплата. Шест цифри минимум.
— Моля те, не се опитвай да го оправдаеш по този начин.
— Ще го оправдавам по всеки възможен начин. Аз обичам мъжа си. Ти го познаваш. Боб е добър човек. Той е заел парите и щеше да ги върне, преди някой да разбере. Такива неща се правят непрекъснато. Много добре ти е известно. Но заради твоето положение и оня проклет процес полицията се зарови в нещата. Сега се готвят да съсипят човека, когото обичам. А ако сторят това, ще съсипят и мен, и семейството ми. Не разбираш ли това, Пол?
Много добре го разбирам. Виждал съм подобни неща и преди. Цялото семейство ще опере пешкира. Опитвам се да сподавя гнева си. Искам да видя нещата с нейните очи, да приема нейните оправдания.
— Не знам какво очакваш от мен — казвам аз.
— Говорим за целия ми живот.
Сепвам се при тези думи.
— Спаси ни, моля те!
— Чрез лъжа ли?
— Беше заем. Той просто не е имал време да ти каже. Затварям очи и поклащам глава.
— Той е откраднал от благотворителен фонд. От благотворителния фонд на твоята сестра.
— Не е на сестра ми. Твой е. Пускам това покрай ушите си.
— Бих желал да съм в състояние да помогна, Грета.
— Обръщаш ни гръб, така ли?
— Не ви обръщам гръб. Но и не мога да лъжа заради вас.
Тя ме гледа втренчено. Ангелът го няма вече.
— Аз бих го направила за теб и ти знаеш това много добре.
Мълча.
— Ти предаваш всички в живота си — казва Грета. — Остави сестра си без надзор в лагера. А най-накрая, когато моята сестра страдаше най-силно… — Тя млъква.
Температурата в стаята пада с десет градуса. Заспалата змия в стомаха ми се събужда и започва да гризе. Срещам очите й.
— Кажи го. Продължавай, кажи го.
— „Джейн лекува“ няма нищо общо с Джейн. Има общо с теб. С твоята вина. Сестра ми умираше. Болеше я много. Аз бях там, край смъртното й легло. А теб те нямаше.
Безкрайните мъки. Дните се превръщаха в седмици, седмиците в месеци. Аз бях там. Гледах всичко това. Повечето във всеки случай. Гледах как се стопява жената, която обожавах, моята главна опора. Гледах как гасне светлината в очите й. Усещах миризмата на смъртта, която лъхаше от жената, ухаеща на люляк, когато се любехме на открито през един дъждовен следобед. Но към края не можех повече. Не можех да гледам, как гасне последната искрица живот. Паднах духом. Най-тежкия момент в моя живот. Рухнах и моята Джейн си отиде в мое отсъствие. Грета е права. Отново напуснах своя пост. Отново. Никога няма да преодолея чувството за вина. И наистина то ме подтикна да учредя фонда.