— Не разбирам съвсем. Не искат ли всички да научат истината?
— И да, и не. Хич не ми харесваше тази страна на работата. Нямах нищо против проследяването или разследванията — знаете какво се прави, ходиш по петите на съпруг или съпруга, проверяваш телефонни разговори, кредитни карти и така нататък. Малко е нечистоплътно, обаче аз го приемах. Необходимо е. Но после идва другото.
— Кое друго?
— Когато трябва да има проблем. Някои съпруги например държат на това съпругът им да ги мами.
Обръщам поглед към Мюз.
— Да пукна, ако разбирам нещо.
— Няма защо да пуквате. Мъжът е длъжен да бъде верен до гроб, нали така? Говоря с някакъв по телефона — още не сме си виждали очите — и той ми разправя как никога, ама в никакъв случай, не би изневерил, колко обичал жена си и дрън, дрън, дрън. Добре, ама този с някакъв грозен мърляч, помощник-началник в незначителна счетоводна къща, та си викам, тоя пък коя ли ще го погледне така или иначе.
— Пак нищо не разбирам.
— Лесно е да бъдеш добър и почтен мъж, когато отсъства изкушението. И ето, в точно такива случай НДКТ подменя действителността. Като ме използва за примамка.
— За какво?
— Вие за какво мислите? Ако някоя съпруга иска да пипне мъжа си в изневяра, моята задача е да го прелъстя. Така правят в НДКТ. Съпругът е в някакъв бар или на друго подходящо място. И хоп, изпращат ме — тя показва кавички с пръсти — в качеството на „тест за вярност“.
— И какво от това?
— Това, че не искам да изглеждам нескромна, но вижте сам. — Сингъл разперва ръце. Даже в тоя размъкнат пуловер гледката е наистина внушителна. — Ако това не е кофти капан, здраве му кажи.
— Заради вашата привлекателност ли?
— Ами да.
Свивам рамене.
— Ако човек е предразположен към това, няма никакво значение дали жената е привлекателна или не е.
Сингъл Шейкър прави гримаса.
— Моля?
— Какво моля?
— На идиот ли се правите? Колко му е, според вас, да накарам господин заместник-счетоводителя например да се вторачи в мен?
— Да се вторачи е едно, да направи нещо повече — съвсем друго.
Сингъл се обръща към Мюз:
— Тоя да не се майтапи?
Мюз свива рамене.
— Да ви го кажа другояче — започва Сингъл. — Имам зад гърба си, да кажем, поне трийсет-четирийсет подобни теста за вярност. Познайте колко женени мъже ми обърнаха гръб.
— Нямам представа.
— Двама.
— Не е голяма величина, признавам…
— Почакайте, не съм свършила. Тия двамата, дето ме пренебрегнаха. Знаете ли защо го направиха?
— Защо?
— Защото се усетиха. Разбраха, че има нещо гнило. Казаха си: абе откъде накъде такава жена ще проявява интерес към мен? Усетиха капана и затова пасуваха. Това по-добри ли ги прави от останалите?
— Да.
— И поради каква причина?
— Не са налапали въдицата.
— А причината за това няма ли значение? Човек може да откаже нечий анонс само защото го е страх да не го хванат. Това прави ли го по-морален от друг, който не се страхува? Може пък оня, дето не се страхува, да обича жена си повече. Може да е по-добър съпруг. Може би на другия му се иска да чука наляво и дясно като необуздан нерез, но е слабохарактерен и срамежлив до такава степен, че не се осмелява да си поиска.
— И какво от това?
— Значи страхът — не любовта, не брачната клетва и не дългът — е онова, което го запазва почтен. Кой от двамата е по-свестният тогава? Действието ли е по-важно или помислите?
— Трудни въпроси задавате, Сингъл.
— Какъв е вашият избор, господин прокурор?
— Точно така. Аз съм прокурор. За мен единствено действието има значение. Помислите не се преследват.
— Ще ни познаят по действията, така ли?
— В юридически смисъл, да.
— Значи мъжът, който не го върши поради страх — той е света вода ненапита?
— Ами да. Не е извършил действието. Причината за това остава вън от контекста. Никъде не е казано, че е длъжен да спази клетвата си, мотивиран от любов. Страхът може да бъде причина като всяка друга.
— А, не — възразява тя, — не съм съгласна.
— Ваша си работа. Но за какво са всички тези приказки?
— Ами затова: НДКТ искат мръсотийка. Независимо от способа, по който ще се доберат до нея. Ако конкретната действителност не им осигурява такава — разбирай: ако съпругът не мами жена си, — те подменят тази действителност — разбирай: изпращат някоя като мен, за да го прелъсти. Сега ясно ли ви е?
— Мисля, че да. Трябва да внимавам не само за онова, което върша, но и за онова, което изглежда, че правя или бих могъл да бъда умишлено изкушен да направя.
— Е, най-после.