— Кажете ми, господин Коупланд, наистина ли ви доставя удоволствие да тормозите старци?
— Не, не от самото начало. След това обаче, когато му усетиш сладостта, става голям майтап.
Ръцете падат от хълбоците.
— Намирате го смешно, така ли?
— Защо не седнете, госпожо Перес?
— Заплашихте ли моите родители?
— Не. Всъщност да. Баща ви Казах му, че ако не чуя от него истината, ще разбия на пух и прах целия му свят и ще подгоня както него самия, така и децата му. Ако това ви прилича на заплаха, значи съм го сторил.
Усмихвам й се. Тя е очаквала отричане, извинения и обяснения. Аз не й предоставям нищо от изброеното. Не наливам масло в огъня. Тя отваря уста, затваря я и сяда.
— И така — продължавам аз, — нека прескочим преструвките. Вашият брат се измъкна от гората, в която изчезна преди двадесет години. Искам да знам какво точно е станало.
Гленда Перес е облечена в сив костюм със строга кройка. Чорапите й са прозирно бели. Тя кръстосва крака и се опитва да добие безгрижен вид. Не й се удава. Аз изчаквам.
— Това не е истина. Моят брат загина заедно с вашата сестра.
— Надявах се да прескочим преструвките.
Тя седи и попипва долната си устна.
— Наистина ли възнамерявате да се заядете с моето семейство?
— Говорим за убийството на моята сестра. Вие, госпожо Перес, трябва да разберете добре това.
— Приемам отговора Ви за „да“.
— При това огромно и много неприятно „да“.
Тя продължава да попипва устна. Аз продължавам да чакам.
— Ще възразите ли, ако ви изложа една хипотеза?
Разпервам ръце.
— Умирам за хипотези.
— Да предположим — започва Гледна Перес, — че този мъртъв мъж, този Маноло Сантяго, се окаже наистина моят брат. Пак повтарям, чисто хипотетично.
— Добре, хипотетично. И какво следва?
— Какво, според вас, би означавало това за моето семейство?
— Че всички вие ме лъжете.
— И не само вас.
Облягам се в креслото.
— Кого другиго?
— Всички.
Тя пак се залавя за устната.
— Както ви е известно, и четирите семейства се ангажираха в граждански процес. Спечелихме милиони. Сега излиза, че сме мамили. Чисто хипотетично, разбира се.
Аз мълча.
— Ние използвахме тези пари за инвестиции, за моето образование, за здравето на другия ми брат. Томас щеше да е мъртъв днес или настанен в някой благотворителен приют, ако не бяхме получили онези пари. Разбирате ли това?
— Да.
— И отново чисто хипотетично, ако Джил наистина е бил жив, а ние сме знаели това, то целият процес се е основавал върху една лъжа. Ние ще бъдем подложени на съдебно преследване. А което е по-важно: полицията разследваше четворно убийство. Цялото производство се градеше върху предпоставката, че има четири жертви. Но ако Джил е останал жив, значи ние сме попречили на разследването. Разбирате ли?
Гледаме се един друг. Сега тя е тази, която чака.
— Вашата хипотеза крие един проблем — отбелязвам аз.
— Какъв е той?
— Четирима влизат в гората. Един излиза от нея жив. Той запазва този факт в тайна. Въз основа на вашата хипотеза човек би заключил, че именно той е убил останалите трима.
Попипване на устната.
— Ясно ми е докъде можете да стигнете, ако дадете воля на въображението си в тази посока.
— Но?
— Но той не го е направил.
— Искате да повярвам на честната ви дума?
— Има ли това изобщо някакво значение?
— Разбира се, че има.
— Ако брат ми ги е убил, всичко е свършено, не е ли така? Той е мъртъв. Не можете да го изправите на подсъдимата скамейка.
— Имате право.
— Благодаря.
— Вашият брат ли уби сестра ми? — Не.
— А кой тогава?
Гленда Перес става права.
— В течение на много време аз не знаех, че моят брат е жив. Чисто хипотетично.
— А вашите родители знаеха ли?
— Не съм дошла, за да говоря от тяхно име.
— Трябва да знам…
— Кой е убил сестра ви. Разбрах.
— Е?
— Е, аз ще ви кажа само едно нещо. И край. Ще ви кажа при едно условие.
— Какво е то?
— Че всичко си остане в рамките на нашата хипотеза и вие престанете да разправяте наляво и дясно, че Маноло Сантяго е мой брат. И обещаете да оставите родителите ми на мира.
— Това не мога да обещая.
— В такъв случай аз не мога да ви кажа онова, което знам за сестра ви.
Мълчание. Картината е ясна. Картите са на масата. Гленда Перес се готви да си тръгне.
— Вече сте юрист — започвам аз. — Ако се заема сериозно с вас, ще загубите правата си…
— Стига вече заплахи, господин Коупланд.
Аз млъквам.
— Аз знам нещо относно случилото се със сестра ви в онази гора. Ако искате да научите какво е то, сключваме сделка.