Мислеше да кандидатства в някоя школа, но през ноември това стана спорен въпрос, шест седмици след сватбата им.
— Защо имаш толкова доволен вид? Приличаш на котка, която е погълнала канарче. — Чарлс тъкмо се бе прибрал вкъщи да обядва с нея. Той ставаше известен във фирмата с продължителните си обеди и партньорите му се шегуваха, че да имаш млада жена означава да работиш много. Ала той си даваше сметка, че му завиждат и биха дали всичко да са в неговата кожа… или боксерки. — Сега какво си намислила? — попита той, чудеше се дали не е намерила какво да прави. Тя бе нещастна от седмици заради забраната му за „Сейнт Андрю“. — Къде си ходила днес?
— На лекар.
— Как е тазът ти?
— Чудесно. Зараснал е много добре. — Тя се бе усмихнала широко, а той се смееше. Изглеждаше много миловидна, когато криеше някаква тайна. — Има обаче още нещо.
Лицето му стана сериозно.
— Нещо не е наред ли?
— Не. — Тя продължаваше да се усмихва, целуна го по устните и започна да разкопчава панталона му. Като се има предвид колко предпазливи бяха в секса в началото, наистина бяха напреднали доста оттогава. — Ще имаме бебе — прошепна тя, когато той се възбуди и тъкмо се готвеше да я хвърли на леглото, а той я погледна сепнато.
— Така ли? Сега?
— Не сега, глупчо. През юни. Изглежда съм забременяла в Сейнт Бартс.
— Оу! — Той щеше да стане баща за пръв път, на четирийсет и три години, и това окончателно го извади от релси. Никога през живота си не бе изпитвал подобно щастие, нямаше търпение да съобщи на целия свят. — Можем ли да се любим?
— Да не би да се шегуваш? — засмя се тя. — Можем да се любим до юни.
— Сигурна ли си, че няма да му навредим?
— Обещавам.
Любиха се както винаги, вместо да обядват, а после той си взе сандвич от улицата и се върна във фирмата. Животът му бе много по-прекрасен от когато и да било, много по-хубав, отколкото, когато бе женен за кинозвезда, много по-вълшебен от всяка любовна връзка, която бе имал като момче. Тя беше идеалната жена за него и той я обожаваше.
Прекараха Коледа в Сейнт Мориц, а на Великден искаше да я заведе на Хаваите, но вместо това отидоха в Палм Бийч, защото беше по-близо, а тя бе вече в седмия месец.
Караше лека бременност и всичко вървеше гладко. Докторът малко се безпокоеше какво ще стане с таза й при раждането. Ако се появяха признаци дори за най-малката опасност, щяха да й направят цезарово сечение. Ала Чарлс отхвърли тази възможност, обещаваше да присъства и през май двамата тръгнаха на курсове в болницата „Ленъкс хил“. Тя вече бе обзавела детската стая и двамата се разхождаха дълго нощно време по Медисън авеню или по Парк авеню, говореха за живота си, за добрата си съдба, за бебето. Все още не можеха да го приемат реално и двамата бяха учудени, че, поне в леглото, миналото й никога не ги безпокоеше.
Веднъж той я попита как би се чувствала, ако историята излезе наяве — за баща й, за затвора, и тя честно му отговори, че би й било много неприятно.
— Защо? — Тя не можеше да разбере по каква причина й задава този въпрос.
— Защото понякога тези неща се разкриват — философски отбеляза той.
Бе научил това от предишния си брак, от постоянното й присъствие на първата му жена в таблоидите. Техният развод бе отразен нашироко, писаха какво ли не — че жена му се дрогира, че е лесбийка, че той бил педераст. Накрая изведнъж ги оставиха на мира и всеки тръгна по пътя си. Ала историята на Грейс би била несъмнено далеч по-интересна за вестниците, ако се разкриеше. За щастие и двамата не бяха обект на общественото внимание, не бяха такива видни личности. Той бе просто обикновен гражданин, тъй като отдавна не бе женен за звезда, а Грейс бе просто негова съпруга. Всичко бе наред.
Получи първите болки, когато една вечер се прибираха към къщи. Гледаха витрините по Медисън авеню, когато коремът я присви. След малко тя разбра какво става. Обадиха се на лекаря и той им каза, че има още време, защото първите бебета обикновено се раждат по-бавно.
— Добре ли си? — пита я Чарлс хиляди пъти, докато тя лежеше на леглото, гледаше телевизия и ядеше желирани бонбони. — Сигурна ли си, че това трябва да правиш? — попита я той нервно.
Чувстваше се ужасно стар, когато я гледаше, страхуваше се, че може да страда или да роди, преди да са напуснали къщата. Напоследък коремът й изглеждаше огромен. Ала тя изглеждаше спокойна докато гледаше по телевизията любимите си предавания, пиеше джинджифилово пиво и ядеше сладолед. Чак към полунощ започна да изпитва по-силни болки и докато траеха, дори не можеше да говори, тогава той разбра, че е време да я отведе в болницата и да се обади на лекаря.