Позвъни му отново и той му поръча да тръгват. Когато Чарлс й помагаше да слязат по стълбите, тя му се сопна няколко пъти, а той й се усмихваше. Това бе нещо истинско. Съвсем скоро щяха да имат бебе. Най-вълнуващата случка в неговия и в нейния живот. А когато я вкараха в родилното, тя бе се успокоила, но вече бе стресната колко много боли при контракциите и колко силни са те. Накрая в два след полунощ тя се задъхваше и се оплакваше, че не може да издържа повече.
Чарлс правеше всичко, на което го бяха учили, но нищо не помагаше и той започваше да се притеснява, че ще се стигне до цезарово сечение. С увеличаването на болката тя взе да крещи и да го стиска за ръката, а той бе готов на всичко, само и само да сложи край на страданията й. Продължаваше да моли сестрите да й дадат някакво лекарство.
— Всичко е наред, господин Макензи. Жена ви се справя чудесно.
Жена му имаше вид на човек готов да умре, викаше силно, най-сетне я отведоха в родилната зала, защото започваха напъните. Чарлс си мислеше, че никога през живота си не е виждал нещо толкова болезнено и безкрайно съжаляваше, че е забременяла. Единственото, което искаше, бе да я прегърне и да спре болката. Ала нищо не можеше да й помогне, а лекарят не й даваше лекарство. Беше привърженик на раждането по естествен път, което било по-добро и за майката, и за детето. Чарлс бе готов да го убие като гледаше какво преживява Грейс.
Напъните продължиха един час и към пет сутринта Грейс бе извън себе си от болка, губеше разсъдък от мъчението при всяка контракция. Той я гледаше и се закле да не го допусне никога повече. Искаше да й се извини, че я е подложил на това. Даде си дума, ако тя и бебето бъдат живи и здрави, това да не се случва никога повече. Дори бе готов да обещае, че никога вече няма да я докосне с пръст, когато тя наддаде ужасяващ вик, последван от протяжно стенание и изведнъж той се намери лице в лице със сина си, когото бяха решили да нарекат Андрю Чарлс Макензи. Имаше големи сини очи като Грейс и тъмночервена коса, но всичко друго бе на Чарлс, дори деликатните му пръсти. Баща му имаше чувството, че се вижда в огледало. Смееше се и плачеше едновременно докато гледаше бебето.
— О, Боже… толкова е красив — изрече Чарлс, благоговеейки пред сина си, наведе се и целуна жена си. Тя лежеше просната след толкова изморителни усилия, но изведнъж събра сили, погледна възторжено и се усмихна на съпруга си.
— Добре ли е бебето? — питаше тя непрекъснато.
Когато го изчистиха и провериха пак дробовете му, го дадоха на майка му, положиха го върху гърдите й и той веднага се сгуши в нея, а Чарлс ги гледаше с умиление.
— Грейс… как мога да ти благодаря? — питаше я той, чудеше се как е могъл да живее толкова дълго без това бебе. И колко смела бе тя, за да направи всичко това за него. Никога не бе се чувствал толкова развълнуван, нито така влюбен в някой, както в Грейс в този миг.
После я изпратиха в стаята й, а малкият Андрю лежеше до нея и за учудване на Чарлс ги изписаха още на следващата сутрин. Тя бе здрава и млада, бебето бе добре и тежеше малко под четири килограма. Освен това раждането бе протекло нормално. Нямало причина да не ги пуснат вкъщи, обясни акушерката. А Чарлс разбра, че трябва да опознава цял един нов свят. Беше уплашен, че бебето се появи толкова скоро в къщи, но Грейс се справяше сякаш беше напълно естествено и се държеше съвсем непринудено със сина си от първия миг на раждането му. На Чарлс му трябваха няколко дни, но след седмица и неговите движения станаха съвсем отработени и той безспирно се хвалеше на всички с бебето.
Единственото, за което приятелите му не му завиждаха, бяха безсънните нощи. Всеки ден отиваше на работа с чувството, че цяла нощ е въртял колело в клетка на хамстер. Господарят Андрю се будеше на всеки два часа и заспиваше отново след приблизително един час, а Чарлс — след още малко време. Той изчисли, че всъщност спи на порции по петнайсет минути и на нощ му се събират два часа и половина сън, което бе приблизително пет часа и половина по-малко от необходимото. Ала все едно, бе му приятно и той бе луд по жена си и детето си.
За целия юли наеха къща в Ист Хамптън, където Грейс отпразнува рождения си ден. Чарлс ходеше два-три пъти седмично, а и тя пътуваше напред-назад с бебето, за да са по-често заедно. През август той си взе две седмици отпуск и те заминаха за Мартас Вайнярд в старата му къща. Грейс мислеше, че никога не е била по-щастлива, а през октомври разбра, че отново е бременна. Чарлс бе много доволен, както и тя.
— Защо да нямаме близнаци този път и да приключим веднъж завинаги? — попита той добродушно. Наистина се радваше на сина им. Чарлс вече успяваше да спи непробудно по четири-пет часа и това му се виждаше много. Не можеше да се начуди колко бързо може да се промени животът на човек.