Полицаите ги оставиха и едва след час ги прие един от лекарите в спешното отделение. Тя вече се беше пооправила, дишането й се бе нормализирало и не й се виеше свят. Чарлс й донесе пилешки бульон от машината, малко сладки и сандвич. Апетитът й бе добър, обясни тя на лекаря, който я прегледа.
— Отличен — потвърди Чарлс.
Лекарят я прегледа внимателно, а после й зададе конкретен въпрос. Той самият смяташе, че вероятно е грип, но имаше и друго предположение.
— Възможно ли е да сте бременна?
— Не мисля. — Не беше използвала средства против забременяване от раждането на Абигейл, а тя щеше да навърши шест години през юли. Въпреки това Грейс не бе забременявала. — Съмнявам се.
— Взимате ли хапчета? — Тя поклати глава. — Тогава защо да не сте бременна? Има ли някаква причина? — Той погледна Чарлс.
— Не мисля така — твърдо отрече Грейс. Би искала да има още едно дете, но смяташе, че не може да забременее. След шест години, възможно ли бе?
— Да, но според мен си бременна — усмихна й се Чарлс. Той никога не би си и помислил, но тя имаше всички симптоми. — Можете ли да проверите? — попита той лекаря.
— По-добре купете тест от дрогерията на ъгъла. Обзалагам се, че вие сте прав, а тя — не. — Усмихна се на Грейс. — Изглежда отричате очевидното. Вие имате всички симптоми. Повдигане, световъртеж, увеличен апетит, умора, сънливост, чувствате се напълняла, последният път не сте имала мензис и сте решила, че е от нерви. От професионална гледна точка не е така. Моето предположение е, че ще имате дете. Мога да се обадя на вашия акушер-гинеколог да ви прегледа, ако желаете, но по-лесно е да си купите тест и да се обадите на вашия лекар.
— Благодаря ви — тя бе като вцепенена. Дори не й бе минало на ум. Толкова дълго се бе надявала да имат друго дете и накрая се бе отказала, убедена, че никога не може да се случи.
Отидоха до ъгъла и купиха тест, после се прибраха вкъщи с такси, Чарлс я притискаше към себе си, благодарен бе, че не се е случило нищо страшно. Когато полицаят отговори на телефона им, той изпадна в паника и се страхуваше от най-лошото.
Тя направи всичко по предписанията на теста и после изчакаха точно пет минути по часовника на Чарлс, тя се усмихваше, докато чакаха. И двамата бяха убедени, че е бременна и беше точно така.
— Кога се е случило според теб? — попита тя, стоеше сковано. Все още не можеше да повярва.
— Бих се обзаложил, че е станало след вечерята в Белия дом — засмя се Чарлс и я целуна.
Той беше прав. На следващия ден Грейс отиде на гинеколог, бебето трябваше да се роди в края на септември. Чарлс вдигна шум, че щял да е стар човек, когато то се роди. Щеше да е на петдесет и една, но Грейс не искаше и да чуе оплакванията му, че е „възрастен“.
— Ти си като децата — тя цялата сияеше.
И двамата бяха развълнувани и щастливи. Роди им се хубаво малко момченце, което приличаше и на двамата, само че имаше светло руса коса, каквато според тях нямаше нито в нейната, нито в неговата фамилия. Той бе изключително дете, приличаше на швед. Нарекоха го Матю, а децата се влюбиха в него от първия миг. Аби непрекъснато го носеше на ръце и го наричаше „моето бебе“.
С трите деца къщата им на Шейсет и девета улица започна да се пръска по шевовете и през зимата те я продадоха и купиха нова в Гринич. Беше хубава бяла къща с ограда от колове и огромен заден двор. Чарлс донесе за децата хубав шоколадов на цвят лабрадор. Животът бе идеален.
„Помогнете на децата!“ продължи да процъфтява, а Грейс ходеше два пъти седмично до града, за да проверява как върви работата и отвори по-малък офис в Кънектикът, където прекарваше предобедите си. В повечето случаи взимаше със себе си бебето в количката му.
За тях животът в Кънектикът бе удобен. Децата обичаха новото си училище. Абигейл и Андрю бяха съответно в първи и във втори клас. През лятото на следващата година на Чарлс се обади Роджър Маршал, бившият му партньор, конгресменът.
Роджър отново поиска от Чарлс да обмисли навлизането си в политиката. От следващата година в Кънектикът се освобождаваше едно място, защото един старши конгресмен се пенсионираше. Чарлс не можеше да си представи, че ще се кандидатира, бе твърде зает във фирмата и харесваше работата си. Работата в Конгреса, ако спечелеше, щеше да означава да се преместят във Вашингтон поне за известно време, а това щеше да е трудно за Грейс и за децата. Всички политически кампании бяха скъпи и изтощителни. Обядваха и разговаряха за това и Чарлс отклони предложението. Ала когато един от младшите конгресмени от района получи инфаркт и почина по-късно през същата година, Роджър отново се обади и този път за изненада на Чарлс Грейс го накара да помисли по въпроса.