— Абигейл, ти не разбираш обстоятелствата — обади се Чарлс. — Нямаш представа какво е преживяла майка ти. Защо според теб тя проявява толкова голям интерес към малтретирани деца?
— За да се показва — ядосано отвърна Аби. — Освен това, откъде знаеш? Ти не си бил там, нали? Всичко това е заради теб, заради глупавата ти кампания! Ако не бяхме във Вашингтон, нищо нямаше да се случи! — Това бе вярно донякъде и Чарлс се чувстваше достатъчно виновен и без Аби да му го натяква, ала преди да е успял да й отговори, тя изтича нагоре по стълбите и затръшна вратата на стаята си. Грейс стана да я последва, но Чарлс я задържа на мястото й.
— Остави я да се успокои — мъдро я посъветва той, а Андрю ги погледна и извъртя осъдително очи.
— Тя е само една малка кучка, защо й обръщате внимание?
— Защото я обичаме, както и всички вас — отговори Чарлс. — За никого от нас не е лесно. Трябва да го понесем и да се подкрепяме един друг. Ще бъде много трудно, когато печатът започне да разкъсва майка ви.
— Ние ще бъдем до теб, мамо — мило обеща Андрю и стана да я прегърне, а Матю размишляваше върху казаното. На него историята му хареса.
— Може би Аби ще застреля теб, татко — обнадежден отбеляза той и Чарлс не се сдържа да не се разсмее.
— Надявам се да не го направи, Мат. Никой няма да стреля.
— Мама може.
Грейс се усмихна печално и погледна най-малкото си дете.
— Спомни си го другия път, когато ти поръчам да изчистиш стаята си или да си изядеш вечерята.
— Добре — отвърна той с широка усмивка, която откри двата му липсващи зъба отпред. Изненадващо, за разлика от брат си и сестра си, Матю не се разстрои. Но той бе много малък, за да възприеме реално усложнението, което им носеше ситуацията.
Накрая Грейс се качи горе и се опита да поговори с Абигейл, ала тя не пускаше майка си в стаята си, а в шест часа всички се събраха долу, за да гледат телевизия в малкия работен кабинет. Аби слезе безмълвно и се присъедини към тях, седеше в задната част на стаята и не разговаряше с родителите си.
През последните два часа телефонът не спираше да звъни, но Грейс включи секретаря. Нямаше жива душа, с която да искат да разговарят. Имаше отделна спешна линия, по която се обаждаха помощниците на Чарлс. Те звъняха на няколко пъти и предупредиха, че според тяхната информация историята ще бъде представена много грозно.
Новината бе съобщена в специален бюлетин със снимка на цял екран от затворническите й фотографии. Грейс бе учудена колко млада изглежда. Беше направо дете, три години по-голяма от Андрю, дори имаше вид на по-млада от Абигейл на снимката.
— О, мамо! Ти ли си това?
— Ш-ш-т, Матю! — смъмриха го всички, гледаха с ужас как цялата история се разкрива.
А тя наистина не беше приятна. Започнаха с новината, че Грейс Макензи, съпругата на конгресмена Чарлс Макензи, кандидат за сенатор в следващите избори, е убила баща си след секс скандал, когато е била седемнайсетгодишна и е била осъдена на две години затвор. Показаха нейни снимки как влиза на процеса с белезници, както и на баща й, който изглеждаше много хубав. Той бил стълб на обществото, а дъщеря му го обвинила в изнасилване и го застреляла. Тя поддържала версията за самоотбрана, но съдебните заседатели не й повярвали. В резултат получила две годишна присъда за убийство по непредпазливост, последвана от две години условно.
После показаха още нейни снимки, как напуска процеса, отново в белезници, заминаването й за „Дуайт“, цялата във вериги, после още една фотография от „Дуайт“. В края на предаването за нея бе създадено впечатлението, че тя е не по-малко покварена от главатарка на банда. Продължиха разказа, че в изправителния център „Дуайт“ е била две години, след което е била освободена през хиляда деветстотин седемдесет и трета година и е живяла две години в Чикаго с условна присъда. Повече не е имала проблеми със закона, доколкото те знаят, но и тази възможност в момента се разследвала.
— Разследва се? Какво, по дяволите, искат да кажат? — попита Грейс, а Чарлс й даде знак да мълчи, искаше да чуе какво още ще кажат.
Обясниха, че хората от града изобщо не вярвали на историята за секс скандала. Последваха кратки интервюта с началника на полицията, който бе повдигнал обвиненията срещу нея. Бяха го открили след двайсет и една години и той твърдеше, че си спомня съвсем ясно нощта, когато тя била арестувана.
— Обвинителят чувстваше, че тя е опитвала да… — той се усмихна зловещо и на Грейс й се прииска да се хвърли върху него, когато чу: — … да съблазни баща си и се е ядосала, когато той отказал да се поддаде на изкушението. Тя беше много красиво болно момиче, поне тогава, а сега не знам нищо за нея, разбира се, но вълкът не мени козината си, нали? — Не можеше да повярва на ушите си, как го насърчаваха да говори гадости.