Дори след месец фурорът се вихреше със същата сила. Големите таблоиди не спираха да пускат големи статии за нея. Жълтите телевизионни програми бяха интервюирали всички без чистачите в затвора, и Грейс почувства, че е време да се появи и да каже нещо. Двамата с Чарлс прекараха цял ден с мениджъра на кампанията на съпруга й и накрая се договориха тя да даде пресконференция. Може би това щеше да ги спре.
— Няма да ги спре, знаеш го — каза Чарлс. Но може би ако беше добре организирано поне нямаше да навреди.
Решиха да даде интервю през седмицата преди рождения й ден в голямо телевизионно шоу по една от най-авторитетните телевизионни мрежи. Беше рекламирано активно, от предния ден пред дома им започнаха да се появяват телевизионни камери. Това бе мъчение за техните деца. Те се притесняваха от всички наоколо, не ходеха никъде, не говореха с приятели. Грейс ги разбираше много добре. Всеки път, когато отиваше да пазарува, някой се приближаваше към нея и подемаше на пръв поглед безобиден разговор, който в крайна сметка стигаше до въпроси и отговори за пребиваването й в затвора. Нямаше значение дали първите думи бяха за пъпеши или автомобили, те винаги стигаха до едно и също място, питаха дали баща й наистина я е изнасилил или колко травмиращо е било за нея да го убие, или — имало ли е много лесбийки в затвора.
— Шегуваш ли се? — попита невярващо Чарлс. Случваше й се най-вече, когато беше сама или с децата. Грейс постоянно се оплакваше на Чарлс. Една жена се приближи към нея на бензиностанцията и съвсем неочаквано изкрещя:
— Бум, улучи го, нали, Грейс?
— Понякога се чувствам като Бони и Клайд.
От време на време тя се забавляваше. Наистина бе абсурдно и макар да повдигаха въпроса и пред него, никога не го разпитваха толкова много, нито бяха така злобни, както към Грейс. Сякаш искаха да я измъчват. Тя дори получи много гневно писмо от Черил Суонсън в Чикаго, в което се казваше, че тя вече се е пенсионирала и двамата с Боб са се развели, което не бе изненада за Грейс, но тя не можела да разбере защо Грейс никога не е споделила, че е била в затвора.
— Защото нямаше да ме наеме — обясни тя на Чарлс и му подаде писмото да го види и той. Получаваше много подобни писма, както и много странни обаждания, също един празен лист, на който с кръв бе написано „Убийца“, който те предадоха в полицията. Пристигна и едно мило писмо от Уини, от Филаделфия, която й предлагаше любовта и подкрепата си, и друго от отец Тим, който вече беше във Флорида като свещеник в отдалечен район. Изпращаше й обичта си и се молеше за нея, напомняше й, че е дете на Господ и че Той я обича.
Непрекъснато си спомняше за това в деня на интервюто. Предаването бе внимателно подготвено, а хората на Чарлс за връзки с обществеността прегледаха въпросите или поне така си мислеха. Странно, но въпросите, които бяха одобрили за интервюто, изчезнаха и първото, което попитаха Грейс, бе, как се чувства една жена, когато прави секс с баща си.
— Как съм се чувствала? — Тя погледна интервюиращата с учудване. — Как съм се чувствала? Работил ли сте някога с жертви на малтретиране? Виждала ли сте какво причиняват насилниците на децата? Изнасилват ги, осакатяват ги… убиват ги… измъчват ги, горят ги с цигари по ръчичките и по лицето… горят ги на радиатори… правят отвратителни неща… питал ли сте някого от тях как се е чувствал, когато са му излели вряща вода върху лицето или когато ръката му е била извадена от ябълката? Децата се чувстват много зле, когато хората им причиняват подобни неща. Това означава, че никой не ги обича, че са в постоянна опасност… означава, че живеят в ужас всеки момент от деня. Ето така се чувства човек… така се чувствах и аз. — Изказването й бе силно въздействащо и интервюиращата се почувства неудобно, когато Грейс замълча.
— Всъщност аз… ние… аз съм сигурна, че всички ваши поддръжници си задават въпроса как се чувствате, след като пред обществеността бе разкрито, че сте била в затвора.
— Тъжна… нещастна… бях жертва на ужасни престъпления, извършени в името на свещения дълг към семейството. На свой ред и аз направих ужасно нещо, като убих баща си. Но аз платих за това преди, платих и след това. Мисля, че разкриването му по този начин, със скандален и сензационен подход към мъката, преживяна от нашето семейство, измъчването на децата ми и на съпруга ми не е в интерес на никого. То е организирано така, че да ни притесни, а не за да информира обществеността. — Тогава тя заговори за хората, които са давали интервюта с твърдението, че я познават, а тя не ги е виждала никога, за лъжите, които са казали само и само, за да станат център на внимание. Не спомена таблоида по име, но каза, че един от тях е публикувал шокиращи лъжи във всичките си заглавия. На това интервюиращата се усмихна.