— Това не е лошо. Обичам кравите и шоколада. Можем ли да вземем Кисис.
— Да, ако не отидем в Лондон.
— Тогава няма да ходим в Лондон — заяви сериозно Матю.
Всички знаеха, че предпочитанието на Андрю щеше да е Франция, тъй като приятелката му се връщаше в Париж за две години. Баща й беше прехвърлен в тяхното Министерство на външните работи на Ке д’Орсе и тя го бе информирала.
— Мога да работя в парижкия филиал на нашата фирма или в лондонския, ако се върна във фирмата, а бихме могли да живеем скромно, като отглеждаме в някое стопанство сами зеленчуци. Имаме богат избор. — Той им се усмихна. Откакто започнаха атаките на таблоидите непрекъснато мислеше за промяна. Каквото и решение да вземеха за живота си след това, те трябваше да напуснат Вашингтон и всички го знаеха. В противен случай човекът или семейството, което стоеше зад него трябваше да плати твърде висока цена.
Той се обади на Роджър Маршал и се извини, а Роджър му отговори, че напълно го разбира. Смяташе, че в близко бъдеще може да има някои други интересни възможности, но за Чарлс беше твърде скоро, за да иска да чуе за тях.
На следващата сутрин Чарлс беше любезен и достолепен и изглежда изпитваше облекчение, когато съобщи на насъбралото се множество представители на медиите, че се оттегля от надпреварата за сенатор по лични причини.
— Има ли това нещо общо със снимките, за които жена ви е позирала преди години, конгресмен Макензи? Или защото през юни се разбра, че е била в затвора?
Те продължаваха да бъдат същите копелета. В журналистиката бе настъпила нова ера и тя не бе добра. Имаше времена, когато нищо подобно не би се случило. Всичко това бяха измислици и лъжи, зъл умисъл, реални или не, доказуеми или не. Взимаха камата и тръгваха да извадят нечии вътрешности, все едно чии, важно беше камата да е окървавена и по нея да има вътрешности. Бяха останали с грешното впечатление, че това искаха читателите им.
— Доколкото ми е известно — Чарлс ги погледна в очите, — жена ми никога не е позирала на никой фотограф, сър.
— А аборта? Вярно ли беше?… Ще се върнете ли в Конгреса след две години?… Имате ли на ум други политически цели?… А постове в кабинета? Каза ли президентът нещо, в случай, че бъде преизбран?… Вярно ли е, че се е снимала в порнофилм в Чикаго?
— Благодаря ви, дами и господа, за вашата любезност и вежливост през последните шест години. Довиждане и ви благодаря.
Той остана докрай перфектен джентълмен, какъвто винаги е бил, напусна залата, без дори да погледне назад. След още два месеца свършваше мандатът му като конгресмен и на всичко щеше да се сложи край.
16
Последната снимка излезе в „Трил“ две седмици след оставката на Чарлс и това беше облекчение, дори за Грейс. Маркъс им ги беше продал преди месец и не можеше да ги оттегли, въпреки че доста хленчи. Сделката си бе сделка, а той ги беше продал и бе изхарчил парите, ала бе много уплашен, че Грейс може да се върне пак с оръжие в ръка и този път сигурно нямаше да го остави жив. Той се страхуваше да излиза от студиото и реши да напусне града. Отказа се и не им продаде снимката с мъжа, за която й бе казал. Беше страхотна фотография, наистина изглеждаха сякаш се любят. Ала заради тази снимка тя със сигурност щеше да го застреля, а и „Трил“ вече не проявяваха интерес. Макензи бе подал оставка и остана в миналото. На кой му пукаше за жена му?
Три дни, след като излезе снимката някой се обади в радиото. Беше някакъв мъж от Ню Йорк, ръководител на фотолаборатория, когото Маркъс Андерс бе завлякъл с много пари. Андерс бе натрупал половин милион благодарение на него, но му ги бе извадил през носа и бе измамил мъжа, който се обади. Освен това човекът знаеше, че Андерс се занимава с нещо непочтено. Отначало бе нормално, но после снимките започнаха да идват една след друга. Измъчиха жената от фотографията до смърт и бедният й мъж се оттегли. Не беше справедливо по много причини. Затова той проговори.
Името му бе Хосе Сервантес и беше най-добрият монтажист в Ню Йорк, а може би и в бизнеса. Правеше прекрасен ретуш за уважавани фотографи и някои любопитни неща, ако му плащаха, както стана и с Маркъс Андерс. Можеше да вземе главата на Маргарет Тачър и да я постави върху раменете на Арнолд Шварценегер. Само ги съединяваше и готово. Фокус, бокус, препаратус! Вълшебство! За снимките на Грейс, обясни той, му трябвала само тънка черна панделка, която сложил на врата й и така главата й подхождала на всяко тяло. Той избрал някои наистина съблазнителни и по-екзотични пози, отначало Маркъс му казал, че е на шега. Едва когато ги видял отпечатани в „Трил“, той разбрал с какво се занимава фотографът. Още тогава можел да се обади, но не искал да се намесва. Възможно било да го обвинят в измама, макар да нямало нищо незаконно в монтиране на фотографии. Правело се постоянно в рекламите, за шеги, за поздравителни картички, за макети. Само когато някой постъпеше като Маркъс, това беше незаконно. Защото ставаше дума за зъл умисъл, за истинско злодеяние, което всички търсеха, но не откриха. Ала този път го хванаха.