— Да, предполагам, ако го е предпочитала по-грубо би могло да се стигне до подобни увреждания, трябва да е било много грубо — заключи лекарят и прокурорът се усмихна злобно на съдебните заседатели.
— Само мога да предполагам как го предпочитат някои хора.
Дейвид непрекъснато отправяше възражения и извърши огромна по обем работа, но беше изключително трудно да се бори с тяхното твърдение за преднамереност. Той призова за свидетел Моли, а най-накрая самата Грейс и тя беше направо трогателна. В друг град тя би убедила дори хората с най-твърди души, но не и в този. Хората от Уотсика обичаха Джон Адамс и не искаха да й повярват. Говореха за това навсякъде. В магазините, в ресторантите. Темата не слизаше от страниците на печата. Местната телевизия дори предаваше репортажи от деня в новините, снимки на Грейс се виждаха на екрана при всяка възможност. Нямаше край.
Съдебните заседатели обсъждаха случая три дни, а Дейвид, Грейс и Моли останаха да чакат в съдебната зала. Когато се уморяваха да седят там, в продължение на часове се разхождаха в коридорите, зад тях тихо пристъпваше пазач. Грейс дотолкова бе свикнала с белезниците, че почти не забелязваше, когато й ги слагаха, освен когато нарочно не ги затягаха твърде много. Това обикновено правеха служителите, които познаваха и обичаха баща й. Беше й много странно дори да си представи, че ако съдебните заседатели я обявят за невинна, тя изведнъж може да се окаже на свобода. Ще се раздели с всичко това, все едно никога не е било. Ала с всеки изминал ден й се виждаше все по-малко вероятно, че ще може да спечели свободата си. Самият Дейвид се измъчваше от обстоятелствата, които бе неспособен да преодолее. Моли седеше и държеше ръката на Грейс. През последните два месеца тримата се бяха сближили доста. Те бяха единствените приятели, които Грейс някога бе имала и постепенно тя не само започна да им вярва, но и ги заобича.
Съдията бе обяснил на съдебните заседатели, че имат четири възможности за решение. Предумишлено убийство, което означаваше, че може да й бъде наложено смъртно наказание, ако те бяха на мнение, че тя е замислила предварително да премахне баща си и е съзнавала, че действията й ще причинят смъртта му. Непредумишлено убийство, ако наистина е искала да го убие, ала не го е планирала предварително и е била заблудена, че е справедливо да го убие, защото е смятала, че й е причинил вреда в този момент. Непредумишленото убийство изискваше затвор до двайсет години. Неволно убийство, ако той й е причинил вреда по някакъв начин и тя е възнамерявала да го нарани, или да му се възпротиви, или да му нанесе голяма телесна повреда, но не да го убие, ала „необмисленото“ й поведение е причинило смъртта му. Неволното убийство се наказваше с една до десет години затвор. И оправдана употреба на сила, ако вярваха на историята за изнасилването онази вечер и през предишните четири години и че се е защитавала срещу неговата потенциално доживотна заплаха срещу личността й. Дейвид се обърна към тях с въздействаща заключителна реч и поиска справедливост под формата на решение за „защита с използване на оправдана употреба на сила“ за това невинно младо момиче, което е страдало толкова много и е живяло мъчително в ръцете на родителите си. Той я накара да каже всичко пред съдебните заседатели. Това бе единствената им надежда сега.
Беше късен септемврийски следобед, когато съдебните заседатели най-сетне дойдоха. Като чу решението им, Грейс почти припадна.
Председателят на съдебните заседатели се изправи със сериозно изражение и съобщи, че са взели решение. Обявиха я за виновна в непредумишлено убийство. Според тях Джон Адамс й беше причинил нещо, макар й да не знаеха какво, но не вярваха той да я е изнасилил, нито онази вечер, нито някога преди това. Ала вероятно той я беше наранил, а две от жените заседателки настояваха, че дори добрите мъже понякога крият отвратителни тайни. Те изпитваха достатъчно много съмнения и затова отхвърлиха възможността за убийство първа степен и смъртно наказание. Но следващото стъпало бе непредумишленото убийство и именно в това я обвиниха. Според тях, както ги бе инструктирал и съдията, Грейс е била заблудена, и в това бе същността, че има основание да убие баща си. Поради блестящата му репутация в обществото те не можеха да приемат, че баща й наистина я е обидил, но бяха на мнение, че именно това е била подбудата за Грейс, макар и неоснователно. Присъдата за непредумишлено убийство бе до двайсет години затвор по преценка на съдията.