— А ти? — Грейс я огледа предпазливо, но с интерес. Беше цяло чудо, защото преди три месеца Грейс дори не бе си представяла подобна ситуация. — Какво правиш ти, когато си в затвора?
Пет години бяха цяла вечност за затвор. Сигурно има какво да се прави там. Грейс искаше да ходи на училище. Вече бе разучила, че има курсове, които би могла да посещава, не ставаше дума за козметични курсове, нито за изработване на метли или на табелки, от които нямаше кой знае каква полза. Ако изобщо имаше някаква възможност, Грейс искаше да учи задочно в местния колеж.
— Не знам какво ще правя — отговори другото момиче. — Сигурно ще чакам. Нищо друго не ми остава. Една моя приятелка е там от юни. Бяхме много близки, преди да ме арестуват.
— Значи си добре. — Не беше лошо човек да има приятел там.
— Да, вярно е. — Разсмя се другото момиче и най-сетне се представи, казвала се Анджела Фонтино. В затвора рядко се представяха. — Времето минава по-бързо, когато знаеш, че в килията някое хубаво малко задниче те чака да се върнеш от работа от пералнята.
Точно такива истории бе чувала Грейс и от това се ужасяваше. Кимна на другото момиче и не продължи разговора, но Анджела буквално се развличаше със срамежливостта на Грейс. Обичаше да дразни малките глупави бебчета. От години бе живяла в толкова изправителни заведения, че бе опитала всякакъв вид секс. Дори в определени случаи предпочиташе жените.
— Грубо ли ти прозвуча, хлапе? — Анджела се ухили, показа в цялата й прелест щърбата си уста. — Свикнала си другояче. Почакай само, в края на двете години може дори да решиш, че повече харесваш момичетата. — Грейс нямаше какво да й каже, не искаше да я насърчава, нито да я обижда. После Анджела се изсмя силно и се опита да разтърка китките си, в които белезниците се бяха врязали дълбоко. — О, Боже, ти май наистина си девствена, а, бебче? Имала ли си някога приятел? Ако не си, може би изобщо не трябва да се отдаваш на никой, можеш да си останеш така завинаги. В края на краищата не е толкова лошо. — Тя се усмихна и Грейс усети, че стомахът й се обръща.
Това й напомни за следобедите, когато се прибираше вкъщи и знаеше какво я очаква вечерта. Би дала всичко да не се прибере, но си даваше сметка, че трябва да се грижи за майка си и беше наясно какво ще последва. Беше неизбежно като залязващото слънце. Нямаше начин да се спаси. Сега се чувстваше по същия начин. Дали ще я изнасилят? Или просто ще я използват, както правеше баща й? Как ще им се противопостави? Ако бяха десет или дванайсет или дори две, какъв шанс би имала? Сърцето й се сви, когато си помисли за бъдещето и за обещанията, които даде на Моли и Дейвид, че ще бъде силна и ще оцелее. Ще направи всичко възможно, но какво ще стане, ако е непоносимо… ами ако… тя се загледа безнадеждно в пода, когато от шосето се отбиха към Изправителния център „Дуайт“. Другите й спътнички дюдюкаха, подвикваха и тропаха с крака, Грейс седеше неподвижно, вперила поглед пред себе си, опитвайки се да не мисли за онова, което Анджела й бе казала.
— Е, бебче, у дома сме си — ухили се Анджела. — Не знам къде ще те сложат, но известно време ще се грижа за теб. Ще те запозная с някои от момичетата. Те ще те харесат. — Намигна на Грейс и тя усети студени тръпки.
След две минути свалиха всички от автобуса, Грейс се бе схванала, стегнати във вериги, краката й бяха като вдървени от седенето.
Когато слезе от автобуса видя пред себе си неприветлива сграда, наблюдателница и сякаш безкрайна ограда от бодлива тел, зад която се люшкаше море от безлики жени в нещо като сини работни костюми. Грейс разбра, че това може би е униформа, но нямаше време да се оглежда повече, защото веднага ги прибраха вътре и ги поведоха по дълъг коридор, отключваха решетка след решетка, за да минат, вървяха покрай безкрайна редица от стаи, дрънчаха с вериги и се спъваха в железата, китките им пламтяха от белезниците.
— Добре дошли отново в Рая — иронично отбеляза една от жените, докато три едри чернокожи пазачки им подвикваха, насочвайки ги към следващата решетка. — Благодаря ви, развълнувана съм, че съм отново тук, радвам се да ви видя… — продължи тя, а няколко от затворничките се изкикотиха.