— Винаги е така, когато дойдеш тук — прошепна една чернокожа на Грейс. — Отнасят се с теб като към нищожество през първите няколко дни, но после те оставят на мира през повечето време. Държат само да знаеш кой е шефът.
— Да. Аз например — обади се високо чернокожо момиче, — ако само посмеят да пипнат големия ми черен задник, ще се обадя на Националната асоциация за развитие на чернокожите, Националната гвардия и на президента. Знам си правата. Не давам и пет пари дали съм осъдена, или не, не могат да ме пипнат с пръст. — Беше над един и осемдесет, сигурно беше около сто килограма и Грейс не можеше да си представи някой да я закачи, но все пак се усмихна заради изражението на лицето й докато говореше.
— Не й обръщай внимание, момиче — рече другата чернокожа.
Грейс бе изненадана, че много от тях изглеждат дружелюбно настроени. Ала не можеше да се освободи от чувството, че заплахата я дебне. Пазачките бяха въоръжени, навсякъде се виждаха предупреждения за наказания и бой за бягство, нападение на пазачи или нарушаване на правилата. А затворничките, които пристигнаха с Грейс, изглеждаха хулиганска група, особено ако се съдеше от онова, което бе останало от цивилните им дрехи. Грейс бе облечена в чисти джинси и бледосин пуловер, подарък от Моли. Надяваше се да й позволят да го запази.
— Добре, момичета — чу се пронизително изсвирване и шест въоръжени пазачки в униформи се подредиха пред стаята все едно бяха треньорки на женски отбор по борба. — Съблечете се. Поставете дрехите си пред краката си на пода. Съвсем голи, ако обичате. — Отново надуха свирката, за да прекратят разговорите и жената със свирката се представи като сержант Фрийман. Половината от пазачките бяха чернокожи, другите бели, каквото всъщност бе и съотношението на обитателките на затвора.
Грейс свали пуловера си и го сгъна на пода пред краката си. Една от надзирателките им махна белезниците и започна да ги обхожда една по една и да сваля стоманените халки около талиите им, за които бяха захванати веригите на краката им, за да могат да събуят джинсите си. Беше голямо облекчение да свали веригите. Грейс изу обувките си. Сепна се, когато чу отново свирката, наредиха им да свалят всичко от косите си, ластици или фиби. Косите им трябваше да са свободно разпуснати и затова тя махна ластика от дългата конска опашка, тъмнокестенявата й коса се хлъзна като копринен чаршаф по раменете й.
— Хубава коса — промърмори някаква жена зад нея, но Грейс не се обърна да я погледне.
Чувстваше се неудобно да свали останалата част от дрехите си като знаеше, че жената я наблюдава. След няколко минути всичките им дрехи бяха на малки купчинки на пода, заедно с бижутата им, очилата и аксесоарите за коса. Бяха чисто голи, а шестте пазачки се разхождаха между тях, изучаваха ги, наредиха им да застанат разкрачени с вдигнати ръце и отворени уста. Нечии ръце преровиха косата й, за да видят дали там няма нещо скрито, грубо дръпнаха Грейс за дългата коса и извиха главата й. Пъхнаха някаква пръчка в устата й и започнаха да бърникат с нея, задавиха я и тя се разкашля, а те я накараха да скача, за да видят дали нещо няма да изпадне оттам. После една по една започнаха да се изреждат за преглед на гинекологичен стол. Използваха стерилни инструменти и силна ослепяваща светлина, за да проверят дали не са скрили нещо във вагините си. Грейс стоеше на опашката и не можеше да си представи, че това ще се случи и на нея. Ала никой не бе в състояние да спори с тях, изобщо не подлежеше на обсъждане какво ще правят с тях и какво — не. Някакво уплашено момиче се опита да откаже, но те я предупредиха, че ако не се подчини, ще я вържат, защото на тях им е все едно, а после ще я хвърлят в дупката за трийсет дни, в тъмното, гола-голеничка.
— Добре дошли в Царството на феите — обади се една от редовните посетителки. — Хубаво е тук, а?
— Престани да роптаеш, Валънтайн, ще дойде и твоят ред.
— Пъхни го, Хартман. — Двете бяха стари приятелки.
— С удоволствие. Искаш ли да погледаш, когато ми дойде редът?
Сърцето на Грейс щеше да изхвръкне, когато се приближи към стола, но прегледът бе медицински и не бе по-лошо от преживяното, просто беше унизително да се покаже пред публика, а поне пет-шест жени я зяпаха с неприкрит интерес.
— Хубава путка… ей, малка рибке, плувай към мама… хайде да си играем на чичо доктор… може ли и аз да погледна? — Тя сякаш не ги чуваше, присъедини се към следващата опашка в другия край на стаята и застана там в очакване на по-нататъшни инструкции.
После ги заведоха в банята и буквално ги поляха с почти вряла вода с маркуч. Използваха инсектициди за почти всяка окосмена част от тялото, напръскаха ги с гаден шампоан и после отново ги обляха с маркучите. Накрая воняха на химикали, а Грейс имаше чувството, че са я сварили в дезинфектанти.