— Какво да бъде? Филе миньон или печена патица? — попита чернокожото момиче зад шубера и се усмихна на Грейс. — Всъщност останаха ми две парчета пица. Искаш ли?
— Да, благодаря — Грейс се усмихна, изглеждаше изтощена. — Много благодаря. — Младата негърка й подаде храната и проследи с поглед Грейс, която се запъти да седне някъде.
Намери празно място при три момичета, никоя не я поздрави, нито й обърна внимание. В другия край на помещението зърна Анджела от автобуса, седеше с група жени, ангажирани в оживен разговор. Изглежда тази група не искаше да има нищо общо с нея, тя бе благодарна, че е оставена на мира и се зае да си изяде пицата. Все още дишаше трудно.
— Мале, мале, каква хубава малка рибка имате на масата си днес — чу тя глас зад себе си, докато отпиваше от кафето си. Грейс не помръдна при тези думи, но усети, че някой я побутва отзад. Опита да се престори, че не разбира какво става и се загледа право пред себе си, но видя, че другите млади жени на масата се споглеждат нервно. — Абе, никоя от вас ли не може да говори? Господи, каква компания от невъзпитани кучки.
— Съжалявам — промърмори една от тях, а после побърза да се отдалечи и изведнъж Грейс почувства едно топло тяло да се притиска към тила й. Нямаше как да се освободи, наведе се напред, обърна се и се озова пред огромната фигура на висока блондинка със забележително тяло. Приличаше на холивудска актриса, от тези дето играят лошите момичета. Носеше тежък грим и прилепнала мъжка фланелка, под която личеше всичко. Приличаше на жените, чиито снимки Сали бе окачила в килията. Нещо като карикатура на съблазнителна затворничка.
— Какво хубаво момиче — отбеляза високата блондинка и я погледна. — Самотна ли си, бебче? — Гласът й бе като чувствено мъркане, притискаше таза си към Грейс и тя видя съвсем ясно, че фланелката й е влажна, като така излагаше на показ гърдите и зърната си. Все едно бе гола. — Защо не наминеш край мен някой път? Казвам се Бренда. Всички знаят къде живея — усмихната обясни тя.
— Благодаря — отвърна Грейс задъхано заради астматичния пристъп и блондинката се засмя.
— Как ти е името? Мерилин Монро? — пошегува се тя с начина, по който говореше Грейс.
— Съжалявам… астма…
— О, бедното бебче… взимаш ли нещо за нея? — Прозвуча загрижена и Грейс не искаше да бъде невъзпитана и да я ядоса. Високата блондинка имаше вид на безмилостна и сигурна в себе си, имаше вид на около трийсетгодишна.
— Да… имам инхалатор. — Извади го от джоба си и й го показа.
— Пази го добре — Бренда отново се изсмя и пощипна Грейс по гърдите, после бавно се запъти към приятелките си.
Когато се отдалечи, Грейс се разтрепери и се загледа в кафето си, мислеше за всички тях. Тук наистина бе като в джунгла.
— Пази се от нея — прошепна й едно от момичетата на масата и след това си тръгна.
С Бренда шега не биваше.
Грейс си отиде право в килията. Същата вечер прожектираха филм, но тя не проявяваше интерес. Искаше само да се прибере в килията и да остане там до сутринта. Лежеше на леглото, въздишаше тежко с облекчение. Тази вечер й се наложи да използва още два пъти инхалатора си, преди да се отпусне и да започне отново да диша нормално. Когато Сали се прибра от кино към десет часа, Грейс още бе будна.
Сали не й каза и дума, но Грейс се обърна в леглото и й благодари, че я е завела при сестрата заради астмата.
— Тя ми върна инхалатора.
— Не го показвай на никого — посъветва я Сали. — Те се подиграват на такива като теб. Прибери го и го използвай, без да те видят.
Това невинаги бе възможно, но Грейс проумя, че й е дала добър съвет и кимна. После, когато угасиха лампите и Сали си легна, тя реши да поговори на Грейс.
— Видях, че в стола Бренда Евънс се занасяше с тебе. Внимавай с нея. Тя е опасна. Тук ще си принудена бързо да се научиш да плуваш, малка рибке. И си пази гърба. Тук не е като на игрището.
— Благодаря ти — прошепна Грейс в тъмното.
Не заспа още дълго, плачеше безмълвно и сълзите й мокреха матрака. Имаше чувството, че остана будна дълги часове, отвън се чуваше дрънчене и чукане, викове, от време на време и крясъци и през всичко това тя долавяше спокойното похъркване на Сали.
5
Две седмици по-късно Грейс се справяше съвсем добре в „Дуайт“, дадоха й работа в домакинството, раздаваше хавлиени кърпи и гребени и отброяваше четките за зъби за новодошлите. Всъщност работата й издейства Сали, макар да се преструваше, че не иска да й помага. Ала истината бе, че я следеше отдалече.