Моли вече бе идвала да я види, беше съсипана от чутото и видяното в затвора. Грейс обаче настояваше, че е добре. За нейна голяма изненада никой не я безпокоеше. Когато им паднеше й казваха „риба“, един или два пъти по време на храна Бренда се спря да разговаря с нея, но никога не предприе нищо повече. Дори не си позволи повече да ощипе гърдите на Грейс. Засега тя се чувстваше съвсем доволна. Беше в безопасност и имаше прилична работа. Съкилийничката й бе необщителна, но все пак любезна. Никой не я заплашваше, нито я канеше да се присъедини към някоя от бандите. Сякаш живееше „на почивка“, както се изразяваха тук. По този начин би оцеляла две години. Когато Дейвид я видя, тя бе в много добро състояние на духа и това му даде надежда. Измъчваше го мисълта, че тя е в затвора и той повече от всякога чувстваше, че не й е мястото тук, но поне нищо лошо не й се бе случило, а и тя твърдеше, че е в безопасност. Поне това звучеше ободряващо. През цялото време, докато бяха заедно, разговаряха за нейното бъдеще.
Грейс вече бе решила, че след като излезе от „Дуайт“, ще замине за Чикаго. Трябваше да остане в щата, докато изтекат двете години условна присъда и Чикаго беше много подходящо място. А петдесетте хиляди долара от баща й, които й даде Франк Уилс, бяха бели пари за черни дни. Искаше да си намери работа, когато излезе, но преди това трябваше да се научи да пише на машина и да завърши колежа, щом това стане възможно.
Дейвид й разказа за обжалването, звучеше окуражаващо, но беше трудно да се предвиди какво ще стане.
— Не се притеснявай за това. Всичко е наред тук — успокои го тя.
Той я проследи с поглед, когато напускаше стаята за посещения и отново се възхити на притаеното достойнство, което излъчваше осанката й. Ходеше изправена и бе станала още по-стройна и слаба. Изглеждаше толкова красива, спретната и чиста, че като я погледнеше човек бе трудно да повярва, че е затворничка. Приличаше на колежанка или на ръководителка на мажоретки. Изглеждаше по-скоро като благоразумната хубава малка сестра. Беше невъзможно човек да разгадае историята й по външния й вид, само очите й подсказваха преживяното. Стаената в тях мъка говореше за някаква трагедия. И заради всичко, което Дейвид знаеше, изпитваше силна болка за нея. Изобщо не можеше да я забрави.
Махна й тъжно, когато потегли с колата, а тя стоеше отвън и не откъсна поглед, докато той не се изгуби в далечината. Живееше с чувството, че е заточена в джунглата.
— Кой беше този? — дочу глас зад гърба си и когато Грейс се обърна да погледне, видя Бренда. — Твоят приятел?
— Не — отвърна Грейс с притаено достойнство, — адвокатът ми.
Бренда се изсмя.
— Не си губи времето. Всички те са гадове. Разправят ти какво щели да направят и как ще ти спасят задника, а не правят нищо, освен да те чукат — в буквалния смисъл на думата, ако им позволиш, а и без да си им позволил. Не съм срещнала някой, който да струва пет пари. — Всъщност — изсмя се тя отново, — не съм срещала мъж, който да си струва. А ти? — Тя погледна многозначително Грейс. Пак се бе издокарала в една от влажните си фланелки и Грейс забеляза, че има татуировка на ръката, голяма червена роза и змия под нея, а под очите си имаше татуирани сълзи. — Имаш ли гадже? — Грейс съзнаваше, че този въпрос е опасен, какъвто и отговор да даде, тъй като бе уязвима. Затова неангажиращо сви рамене. Постепенно се научаваше. Запъти се бавно навътре. — Бързаш ли някъде?
— Не, аз… мислех да напиша някои писма.
— О, колко миличко — подигра се Бренда — като на лагер. Имаш ли си мама и тати да им пишеш? Още не си ми отговорила за гаджето.
— Просто приятел. — Искаше да пише на Моли и да й разкаже за посещението на Дейвид.
— Навъртай се тук. Понякога е много забавно. Ако искаш да бъде. Или да стане купон с мадами. От теб зависи, бебче.
— Аз съм добре — отвърна Грейс и се огледа откъде да се измъкне, без да ядоса Бренда. Но Бренда не се даваше лесно.
— Твоята съкилийничка е истинска мръсница, а също и приятелката й. Запозна ли се с нея? — Грейс поклати глава. Сали беше много дискретна в личния си живот. Никога не бе споменавала каквото и да било пред Грейс, нито бе търсила жената, когато бяха извън килията. Гледаше си работата. — Голяма черна кучка. Те са наистина обратни. А ти? Искаш ли да се забавляваш? Малко вълшебен прах, малко марихуана? — Очите на Бренда блеснаха при тази мисъл, а Грейс се опита да изглежда безразлична и поклати глава.