Изненада се, когато те не я заведоха в килията си, а минаха покрай гимнастическия салон и излязоха отвън, все едно отиваха да глътнат малко свеж въздух. Пазачите ги наблюдаваха, но не виждаха нищо лошо три жени да излязат на разходка, преди да ги заключат за нощта. Много от тях го правеха, за да постоят на чист въздух, да пушат или просто да си починат преди лягане. А Бренда дори се пошегува с пазачите, когато минаха покрай тях. Джейн вървеше неотстъпно до Грейс. Ножът в ръката й не се виждаше, но беше съвсем близо до шията на Грейс, тъй като тя нарочно я беше прегърнала през раменете. Имаха вид на приятелки и като че ли никой не забелязваше ужаса, който излъчваше Грейс.
Бренда ги поведе към малка барака, която Грейс никога преди не бе забелязвала. Пазачите на кулата не ги гледаха. Не виждаха опасност от тази посока, това бе барака без прозорци, която използваха като склад за ремонтни съоръжения. Бренда имаше ключ за нея и в мига, след като отключи, трите хлътнаха за секунда вътре. Там ги чакаха още четири жени, облегнати на струпаните машини, пушеха цигари и държаха само едно фенерче. Това бе идеалното място за всичко, което искаха да правят с нея, дори да я убият.
— Добре дошла в нашия малък клуб — каза Бренда засмяна. — Тя наистина с желание дойде да се забавлява — обясни на останалите. — Нали, Грейси… о, хубаво момиче… хубаво, хубаво момиче… — мъркаше тя и внимателно разкопчаваше ризата на Грейс, а тя се опитваше да я спре. Ако изобщо бе възможно, те не искаха да оставят никакви следи, например разкъсана дреха, освен, разбира се, ако не се наложеше. Ако обаче ги принудеше, те бяха в състояние да направят много поразии, а ако беше умна щеше да се страхува твърде много, за да каже кой го е направил.
Грейс почувства как ножът на Джейн се опря в плътта й, ризата й бе разкопчана, а Бренда свали сутиена й.
— Хубаво прясно месо, а, момичета? — Всички се разсмяха, а една от другите, които ги чакаха, ги подсети да побързат. Заключваха след по-малко от час. Нямаха цяла нощ, за Бога.
— Мразя да бързам, когато ям — рече Бренда и всички в бараката се разсмяха. Тогава Грейс видя две от тях да се приближават, носеха въже и парцал. Очевидно възнамеряваха да я вържат и да й запушат устата. — Хайде, хлапе. Да започваме шоуто — подкани я една от по-възрастните жени. Сграбчи едната й ръка, втората жена я хвана за другата, повлякоха Грейс назад и я тръшнаха на земята толкова силно, че тя изгуби дъх. После започнаха да действат едновременно на групи. Същите две привързаха ръцете й към тежките машини, после смъкнаха панталона и бельото й и ги хвърлиха настрана, а друга двойка върза краката й, последните две жени седнаха върху тях, Джейн се настани върху единия й крак така, че да опре ножа в корема й. Нямаше начин нито да се съпротивлява, нито да вика и тя го разбираше. Щяха да я убият. Ала тя едва дишаше и поглеждаше тревожно към инхалатора в джоба на захвърлената риза, Бренда проследи погледа й и се сети. Потърси го и го намери, подаде го с насмешка на Грейс, но ръцете й бяха вързани и го пусна на земята до нея, в следващия миг един от големите ботуши на Джейн го размаза на парченца.
— Съжалявам, хлапе — подигравателно се усмихна Бренда. — Е? Знаеш ли правилата на играта? — попита тя и отхвърли русата си коса през рамо, а после започна да сваля панталона си. — Първо ние го правим на теб, а после — ти на нас… една по една… ще ти кажем как… къде и кога и как ни харесва. А след това — изръмжа срещу нея Бренда, захапа здраво зърното на едната й гърда и потърка чатала й — ти ни принадлежиш. Разбра ли? Ще идваш тук, когато поискаме и колкото често поискаме, с когото поискаме и ще правиш точно каквото ти кажем. Разбра ли? А ако ни издадеш, малка кучко, ще ти отрежем езика и циците. Схвана ли? Разбираш ли, ще ти направим нещо като мастектомия. — Всички се засмяха на остроумието й, освен Грейс, която трепереше и хриптеше, легнала на студения под, изплашена от предстоящото.
— Защо? Защо трябва да правите това?… Нямате нужда от мен… моля ви… — Тя се молеше, а те го намираха за забавно. Беше съвсем нова, свежа, млада и знаеха, че ако не я вземат те, ще го направят други. Това й беше първия път, първото идване в затвора.
— Ти ще си нашата любима, нали, Грейс? — Бренда се приведе бавно към мястото, където се събираха краката й, и коленичи на пода пред нея. Грейс вече бе гола и Бренда започна да я ближе, без да бърза. Обичаше тази роля, да бъде с момиче, с което никой още не е бил, да пречупва невинните души, да ги възбужда, да ги плаши, да ги използва, да им показва колко безпомощни са, да ги кара да правят всичко, което поиска. Спря за миг и извади малка туба от джоба на якето си. Отвори я и бързо вдиша от белия прах, а после полепи малко по венците си, с един пръст сложи малко и на Грейс и го излиза страстно. — Хубаво… — Бренда стенеше от удоволствие, усещаше Грейс с пръсти, а останалите я подканваха да побърза. Тогава тя напъха цялата си ръка и Грейс простена от болка. Другите започнаха да недоволстват. Искаха всяка да мине по реда си. Нямаха цяла нощ. Това да не било меденият месец на Бренда. — Може и да е, путко — озъби се тя на едно от момичетата, които й подвикваха, — може би ще я запазя за себе си, ако си струва. — А Грейс се гърчеше и се опитваше да се отскубне от нея и от безмилостно пронизващия я юмрук, макар че нямаше накъде да мърда със завързани крака. Искаше да вика, но не смееше, защото се страхуваше от ножа на Джейн. Не бяха запушили устата й, защото имаха нужда да им доставя удоволствие, когато всички щяха да минат през нея.