Грейс затвори очи, опита се да се преструва, че не е там и това не се случва с нея, а после изведнъж чу шум и тропане, като от затръшваща се врата. Долови въздишката на Бренда, усети как изважда юмрука си от нея и отскача настрана, а когато Грейс отвори очи, видя чернокожо, грациозно момиче, застанало на прага. Тя дори не знаеше дали момичето не е една от тях, но очевидно другите не се радваха да я видят.
— Хайде, глупачки, развържете я. — Момичето бе много високо, съвсем невъзмутимо и по странен начин хубаво. А бялото на очите й изглеждаше огромно на светлината на фенерчето. — Имате пет секунди да се изметете оттук или Сали отива при управата. Ако до три минути не съм излязла оттук с момичето, тя отива. И си мисля, че вие, бебчета, ще си поживеете в дупката до Коледа.
— Глупости, Люана. Изнасяй черния си задник оттук, преди да сме те убили — обърна се към нея Джейн и размаха под носа й ножчето. Бренда изглеждаше бясна от яд, но в известен смисъл бе смутена. Кокаинът вече й действаше и тя искаше да продължи с Грейс, без някой, по дяволите, да я безпокои.
— Защо вие, путки, не отидете да се биете някъде другаде? — Предложи Бренда и тихо изпъшка, защото се отдели от Грейс за миг.
— Останаха ви две минути — смразяващо им припомни Люана. — Казах да я развържете.
Люана имаше страховит вид с вперения в тях поглед на светлината на фенерчето. Мускулите й бяха яки като на мъж, беше с дълги жилави крака като на олимпийска състезателка. Тя беше шампион по карате и бокс на затвора и никой не смееше да излиза насреща й. Джейн винаги се кълнеше, че не я е страх от нея и неведнъж бе казвала, че умира от желание да нареже лицето й. Ала останалите знаеха, че това са повече думи, отколкото истина. Люана имаше влиятелни връзки.
Последва дълъг момент на колебание, а после една от другите жени развърза китките и ръцете на Грейс, а друга се зае да освободи краката й, докато Бренда скимтеше от незадоволена страст.
— Кучка. Искаш я за себе си, нали?
— Аз имам каквото искам. Откога си падаш по бебета?
Ала Люана знаеше добре, както и те, че Грейс е красавица. Просната и с разтворени крака тя направо ги караше да пускат лига в очакване на удоволствието.
— Достатъчно голяма е — изсъска Бренда срещу чернокожото момиче, обзета от силна ярост. — Какво си ти, Самотния рейнджър? Майната ти, Люана.
— Благодаря.
Грейс се бе изправила и се опитваше да се облече, а миг по-късно закопчаваше блузата си с треперещи ръце. Дори не смееше да ги погледне, защото се страхуваше, че ще я убият.
— Забавата свърши, момичета — обяви Люана с усмивка. — Ако я докоснете отново, ще ви убия.
— Какво, мамка му, означава това? — попита Бренда с тон, който издаваше крайно раздразнение.
— Тя е моя. Чу ли ме?
— Твоя? — Изведнъж Бренда застина. Никой не си бе позволявал да й говори така. Това може би правеше нещата малко по-различни.
— А Сали? — попита подозрително Бренда.
— Не ти дължим обяснения — невъзмутимо отвърна Люана и побутна Грейс към вратата.
Тя хриптеше и се тресеше, а Люана я бутна толкова силно, че щеше да падне. Това не беше жена, с която човек можеше да се закача. Никоя от тях. А Грейс не беше дори от тяхната класа и сега ясно осъзна, че е била луда да си мисли, че може да е в безопасност тук. Всички истории, които бе чула, бяха верни. Те само бяха изчаквали.
— Боже, вие сега ставате тройка? — предвзето отбеляза Бренда.
— Чу ме. Тя е моя. Стой далеч от нея или ще имаш неприятности. Схвана ли?