— Няма да има промяна — спокойно й отвърна той, — освен ако не вдигнеш бунт или не удариш пазач. А това е малко вероятно. Не, няма нищо такова. — Ала той съзнаваше, че трябва да й каже за какво всъщност бе дошъл. Дълго се колеба, отново помечта, после я погледна и разбра, че годеницата му е имала право. Маниакалната му идея за Грейс бе лудост. Тя беше просто дете, негова клиентка, затворничка. — Ще се женя — обясни й той сякаш трябваше да й се извини, а после се почувства глупаво заради непризнатите чувства.
Грейс изглежда се радваше за него. Предполагаше, въз основа на малкото неща, които бе чула, че той се отнася сериозно към сегашната си приятелка.
— Кога?
— Не по-рано от юни. — Имаше и още нещо и когато го погледна, тя разбра. — Баща й ни покани да работим в неговата адвокатска кантора в Калифорния. Заминавам следващия месец. Искам да се установя в Лос Анжелос. Трябва да взема адвокатския изпит в Калифорния, искаме да си купим къща, имам да свърша много неща, преди да се оженим.
— О — тя успя само да възкликне, даде си сметка, че вероятно няма да го види никога повече или най-малкото задълго. Не можеше да си представи, че ще отиде в Калифорния дори, след като изтекат двете години условна присъда и тя отново получи възможността да напуска щата. — Предполагам, че там ще се чувстваш добре. — Изведнъж се натъжи от мисълта, че губи добър приятел. Имаше толкова малко, а той бе много важен за нея.
Дейвид я погледна и взе ръцете й в своите:
— Грейс, винаги можеш да разчиташ на мен, когато имаш нужда. Ще ти оставя телефонния си номер, преди да замина. Всичко ще е наред. — Тя кимна, останаха мълчаливи известно време, хванати за ръце, с мисъл за нейното минало и неговото бъдеще и внезапно за един кратък момент момичето от Калифорния изгуби значението си за Дейвид.
— Ще ми липсваш — откровено призна тя и сърцето му се разкъса от мъка. Искаше да й каже, че винаги ще я помни, такава, каквато е, млада и красива, с огромни очи и кожа така съвършена, сякаш бе прозрачна.
— И ти ще ми липсваш. Дори не мога да си представя какъв ще е животът в Калифорния. Според Трейси ще ми хареса. — Ала сега по гласа му се усещаше, че не е толкова сигурен.
— Тя сигурно е много страхотна щом те е накарала да поискаш да се преместиш. — Грейс го погледна право в очите и той трябваше да стане твърд като стомана, за да издържи погледа й.
Засмя се, но си помисли, че сърцето му се къса не защото напуска Илинойс, а заради раздялата с Грейс. Колкото и рядко да я виждаше сега, изпитваше удоволствие от самата мисъл, че тя е достатъчно близо, за да й помогне, ако трябва.
— Обади ми се в Лос Анжелос в случай, че се нуждаеш от нещо. А Моли остава тук и ще идва да те вижда. — Същата сутрин той бе говорил с нея.
— Знам. И тя смята да се омъжва.
Дейвид също бе разбрал. На всички им бе време да уреждат живота си. След осем месеца и Грейс щеше да започне на чисто. Те вече бяха поели своя път. Имаха кариерата си, миналото си и приятелите си. За Грейс животът след излизането от затвора щеше да е ново начало.
Този следобед той остана с нея по-дълго от обичайното и обеща, че ще я посети отново, преди да замине окончателно, но когато се сбогуваха, Грейс знаеше, че това ще е последната им среща. Получи няколко писма след това, а после той замина и й писа от Лос Анжелос, за да й се извини надълго и нашироко, че не е имал време да я посети, преди да отпътува. Ала и двамата разбираха, че просто не му е достигнала смелост. Щеше да е твърде болезнено, а и бе време да я остави. Годеницата му също настояваше. По този въпрос бе съвсем категорична. Но Грейс нямаше откъде да го знае. Писа му няколко писма пролетта и след това престана. Инстинктивно разбра, че отношенията й с Дейвид Глас вече са минало.
Два-три пъти разговаря с Моли по този въпрос, оплака се колко й е тъжно понякога, когато мисли за него. Имаше твърде малко приятели и загубата на един от тях й причиняваше истинска болка. А и той бе много важен за нея. Ала Дейвид вече имаше друг живот.
— Понякога човек трябва да позволява на приятелите да си отиват — спокойно й говореше Моли. — Знам колко много се грижеше той за теб, Грейс, и ми се струва, че се чувстваше зле, защото не успя да те измъкне и да спечели обжалването впоследствие.
— Той свърши добра работа — с преданост отвърна Грейс. За разлика от повечето затворнички в „Дуайт“ тя не обвиняваше адвоката си задето бе влязла в затвора. — Просто ми липсва, това е всичко. Познаваш ли приятелката му?
— Срещали сме се веднъж-дваж — Моли се усмихна. Разбираше, че Грейс няма ни най-малка представа за чувствата на Дейвид към нея след процеса. От една страна, тя му беше като по-малка сестра, а от друга, като несбъдната, но все още желана мечта. Ала годеницата му бе умна. Тя също го бе усетила и според Моли не беше случайно, че поиска да се преместят в Калифорния. — Тя е много умна млада жена — дипломатично отвърна лекарката. Нямаш намерение да казва на Грейс, че не я хареса. Вероятно обаче тя бе подходяща за него. Беше умна, с твърд характер и амбициозна, а според хората, които я познаваха — дяволски добра адвокатка.