Проститутките и клиентите им бяха там, но тя не им обърна никакво внимание. Взе ключа си и се качи горе. Заключи вратата и прочете вестниците, които си бе купила, огледа ги за агенции за работа. На следващия ден с вестник в ръка тя пое по улиците и започна да ги търси.
Посети три агенции, където настояваха да знаят какъв е опитът й, къде е работила преди, къде е била. Казваше им, че е от Уотсика, че е завършила там полувисше училище, а после е изкарала секретарски курсове по стенография и машинопис. Призна, че няма никакъв стаж и поради това — никакви препоръки, а те й отговориха, че не могат да й помогнат да си намери секретарска работа без тях. Най-много като администраторка, сервитьорка или продавачка. На двайсет години, без стаж и препоръки тя не можеше да предложи кой знае какво и те не се притесняваха да й го кажат.
— Мислила ли сте за модел? — попитаха я във втората агенция. От любезност жената й написа две имена. — Има агенции за модели. Може би трябва да говорите с тях. Външният ви вид е подходящ. — Тя се усмихна на Грейс и й обеща да й се обади в хотела, ако се открие място, за което да не се изисква стаж, но не й даде голяма надежда.
След това Грейс отиде да се обади на офицера, ала срещата с него й подейства като посещение в „Дуайт“ или дори по-лошо. Беше невероятно потискащо, а този път Люана и Сали не бяха с нея да я пазят.
Луис Маркес беше дребно, мазно човече с малки кръгли светещи очички, доста оредяла коса и мустаци. Когато Грейс влезе, той изостави заниманието си и я погледна учудено. Не беше виждал в канцеларията си момиче като нея. Срещаше се главно с наркомани, проститутки и случайни търговци на дрога. Рядко се занимаваше с непълнолетни, а още по-рядко му се бе случвало осъден по такива големи обвинения да изглежда като Грейс, толкова млада и почтена.
Вече си беше купила две поли и тъмносиня рокля, която да облича, когато си търси работа, както и черен костюм с розова сатенена яка.
Беше облякла тъмносинята рокля, когато посети Маркес, защото цял ден бе търсила работа, а краката й я боляха от обувките с високи токове.
— Мога ли да ви помогна? — попита той, имаше вид на озадачен, но заинтригуван. Беше сигурен, че тя е сбъркала адреса. Но в същото време се радваше. Беше доволен, че се е объркала.
— Господин Маркес?
— Да? — Погледна я жадно, неспособен да повярва на късмета си. Очите му се разшириха, когато тя бръкна в чантата си и извади познатите формуляри за условно пуснатите на свобода. Той ги погледна отгоре-отгоре и после вдигна поглед към нея, не вярваше на онова, което бе прочел. — Била сте в „Дуайт“? — Тя кимна, изглеждаше спокойна. — Доста неприятно място — той наистина имаше вид на озадачен. — Как се оправяхте там през тези две години?
— Добре — тя му се усмихна. Изглеждаше много зряла за годините си. Всъщност, когато човек я погледнеше в тъмносинята рокля, беше трудно да повярва, че тя е само на двайсет. Приличаше повече на двайсет и пет годишна. Маркес се изненада още повече, когато прегледа бележките по присъдата.
— Непредумишлено убийство, а? Борила си се с приятеля си?
Не й хареса начина, по който я попита, но му отговори, макар и хладно.
— Не. С баща си.
— Разбирам. — Той вече се забавляваше. — Значи човек не бива да ти излиза насреща. — Тя не му отговори, а Маркес я измерваше с кръглите си блестящи очички. Питаше се доколко може да се възползва. — Имаш ли си приятел?
Грейс не знаеше точно как да отговори, нито защо той я пита.
— Имам приятели.
Имаше предвид Люана и Сали. Те бяха единствените й приятели на света. И, разбира се, Дейвид, който бе далеч, в Калифорния. Все още не можеше да се помири със загубата на Моли. Всички те бяха единствените й близки хора. Ала тя не искаше Маркес да си помисли, че няма никого.
— Имаш ли семейство тук?
Този път тя поклати глава.
— Не.
— Къде живееш? — Имаше право да й задава тези въпроси и тя го знаеше. Каза му името на хотела и той кимна и си го записа. — Кварталът не е много подходящ за момиче като теб. Много курви. Сигурно си забелязала. — После очите му проблеснаха дяволито. — Ако те арестуват за нещо, ще се върнеш в „Дуайт“ за още две години. Не бих те посъветвал да си помислиш дори за допълнително печелене на пари. — Тя изпита желание да го зашлеви, но затворът я бе научил да не реагира и да бъде търпелива. Затова не му каза нищо. — Търсиш ли си работа?