Погледна към небето и видя падаща звезда и без да се колебае затвори очи и помисли за всички скъпи на сърцето й същества, а после си пожела един ден всичко лошо наистина да бъде зад гърба й. За момента Лу Маркес все още беше тук и заплашваше да разкрие тайните й на приятелките й. Все още имаше някой, който да я държи в окови. Ала тя се надяваше някой ден най-сетне да е свободна, за пръв път в живота си, без да има от кого да се страхува.
— Какво си пожела? — попита я Пол, който се бе загледал в нея. Той никога не бе я насилвал да започне връзката, която не желаеше. Но се надяваше, че един ден тя ще бъде готова за него. Знаеше, че когато види падаща звезда трябва да си пожелае нещо. И той си пожела тя да го поиска.
— Мислех си за стари приятели — усмихна му се тя тъжно — и се надявам един ден всичко лошо да бъде далечен спомен. — Сърцето му цялото й принадлежеше, когато чу думите й.
— А сега не е ли така? — Той нямаше представа колко далеч или колко близо са лошите времена. Никога не бе споделяла с него, а и той не бе я принуждавал. — Не са ли минало? — попита я той с нежност.
— Почти… — усмихна му се тя, радостна бе, че той й бе приятел. — … почти… Може би догодина.
8
Семейство Суонсън продължиха да уговарят Грейс да стане модел, но вместо това тя получи тлъста заплата и бе назначена за секретарка на Черил. Те двамата с Боб се надпреварваха да я хвалят, че върти работата в цялата агенция. Беше експедитивна, бърза, организирана, умна и не бъбреше излишно. Познаваше всички момичета, които работеха за тях, също повечето мъже и всички я харесваха. В квартирата нещата също се развиваха динамично. Бригите вече се бе върнала от Токио, но се бе преместила да живее при един фотограф и бе оставила момичетата. Алисън замина за Лос Анжелис да се снима във филм. Дивайна работеше като модел в Париж. Останаха само Марджъри, Грейс и Мирей, които също възнамеряваха да се преместят при приятелите си. Щом се освободиха места, при тях веднага се настаниха две нови момичета. По Коледа Марджъри обяви годежа си. Но за Грейс не беше проблем да намери нови съквартирантки. В Чикаго постоянно пристигаха момичета, които търсеха работа като модели, и, разбира се, винаги се нуждаеха от жилище.
Луис Маркес, офицерът, който я контролираше по време на условната присъда, редовно минаваше да я проверява. Поне веднъж месечно той задължаваше Грейс да си прави тест за наркотици. Но за най-голямо негово разочарование тя винаги се оказваше чиста. Искаше да я арестува само от злоба.
— Какво гадно малко лайно е — изкоментира Марджъри, когато той се появи отново след Коледа, за да се запознае с новите й съквартирантки. — Баща ти явно има много прости приятели — продължи тя, ядосана, че той я бе опипал отзад, преструвайки се, че се протяга да вземе пепелника. Той вонеше на цигари и на пот, цялото му облекло беше от изкуствени материи. — Защо не му кажеш да не се мярка повече? — попита я тя потръпвайки от погнуса, след като той си тръгна. Съприкосновението с него предизвикваше желанието да се изкъпеш незабавно. Най-голямото желание на Грейс бе да може да му каже да не се мярка повече в къщата. Ала нямаше избор. Оставаха й още девет месеца до края на условната присъда и после кошмарът може би щеше да свърши.
През март семейство Суонсън я поканиха да ги придружи в Ню Йорк, но тя трябваше да им откаже. Поиска разрешение от Луис Маркес да замине, но той категорично не се съгласи да я пусне. Наложи се да ги заблуди, че има друг ангажимент. Изпита разочарование, че не можа да замине, но все пак продължаваше да си намира занимания. Прекарваше две вечери седмично и неделите в „Сейнт Мери“. Там се виждаше с Пол Уайнбърг, изпитваше към него силна приятелска обич, но вече знаеше, че той се е отказал да я чака и има сериозна връзка с една от медицинските сестри.
От време на време Черил Суонсън се опитваше да й уреди срещи, но Грейс никога не проявяваше интерес. Беше твърде уплашена, дълбоко наранена от всичко случило се. Предложението да излезе с някого винаги й напомняше за ужаса, който бе изпитала с баща си.
Това продължи до един юнски ден, когато в агенцията влезе Маркъс Андерс и попита за Черил. Той беше един от многото представителни мъже, които Грейс бе свикнала да вижда — гъста руса коса, момчешка усмивка и лунички. Не беше нито мъж, нито момче, отначало Грейс реши, че е един от моделите им.