— Не се чуваш какво говориш. — За пръв път Грейс бе силно ядосана на Марджъри, очите й горяха от яд. — Той е наистина много прилично момче, никога не си е позволявал нещо повече от целувка.
— Страхотно. Радвам се за теб. Само те предупреждавам, че има лоша репутация. Вслушай се, Грейс. Не бъди глупава.
— Благодаря ти за предупреждението — каза Грейс с тон, издаващ раздразнение. А пет минути по-късно се прибра в стаята си и затръшна вратата след себе си.
Как можеше да се говорят такива лоши неща за бедния Маркъс. В техния бизнес обаче понякога ставаше така. Хората, които не успяваха да получат работа, обвиняваха фотографите и то точно онези, които искаха да пожънат успех и не говореха клевети за моделите — например, че са наркоманки или че им се натискат. Моделите винаги твърдяха, че са били изнасилени. В този бизнес имаше много такива истории и Грейс го знаеше. Но и на Марджъри някои неща й бяха известни. Грейс обаче не беше толкова глупава, че да дава ухо на тези слухове. А слуховете за порноснимките наистина бяха пълна глупост. Маркъс й беше казал, че дори е работил като сервитьор, за да плаща наема на студиото си в Детройт. Никога не бе отварял дума за порноснимки, но колкото и неприятно да бе това, Грейс усещаше по инстинкт, че би могъл и да го направи. Той бе много открит, откровен човек и поради това, че бе честен, би могъл да признае грешките и миналите си грехове пред нея. През последните години тя не бе вярвала толкова много на никой друг, както на Маркъс.
На четвърти юли отидоха заедно на парти у семейство Суонсън в Барингтън Хилс, където Черил открито го помоли да убеди Грейс да му позволи да й направи няколко снимки. С всеки изминал ден тя все повече се разхубавяваше и Черил смяташе, че Маркъс е човекът, който може да разтопи леда и да я накара да се фотографира. Ала Грейс прие със смях думите им и поклати глава, както винаги, когато станеше дума за това. Изобщо не проявяваше интерес към работата на модел.
Този следобед Маркъс разговаря с повечето модели на партито и изглежда се сприятели с всички, а вечерта Марджъри многозначително я информира, че си е определил срещи с две от тях и според нея Грейс трябвало да го знае.
— Той не е женен за мен — отвърна тя, защитавайки го както винаги. В края на краищата те нямаха сексуални отношения. Той й бе предложил, но тя му отговори, че още не е готова за такъв ангажимент. Но в интерес на истината бе на път да отстъпи. Трябваше й само още малко време с него, макар вече да му вярваше. Мислеше си, че може би се влюбва в него. Неизвестно защо информацията на Марджъри за другите момичета я тласкаше точно натам. Ала когато го видя на следващия ден, тя не дръзна да го попита, а той отново започна да я моли да я снима.
— Хайде, Грейс… нищо лошо няма да стане… само заради нас… заради мен… толкова си красива… нека ти направя няколко снимки. Няма да ги покажа на никого, ако не ги харесаш. Обещавам. Черил е права. Ще бъдеш приказна като модел.
— Но аз не искам да съм модел — отвърна тя и бе съвсем искрена.
— Защо не, за Бога? Имаш всички необходими качества. Ръст, красота, стил, стройна си, млада си… повечето момичета дават мило и драго да притежават твоите данни и да имат такива възможността. Грейс, бъди разумна… или поне просто опитай. Какво по-лесно от това аз да те снимам? Освен това искам да имам твои фотографии. Виждаме се непрекъснато от един месец и ми липсваш, когато не си край мен. — Той я закачаше, свря лице до шията й и за своя собствена изненада до края на следобеда тя отстъпи — само заради него. Накара го да обещае, че няма да показва снимките на никого. Определиха си среща следващата събота и той я предупреди да не й минава на ум да се отказва.
— Не знам защо си толкова срамежлива. — Смееше се той, докато си приготвяха спагети в неговата мансарда.
Същата вечер стигнаха по-близо от когато и да било до леглото, но накрая тя пак му каза, че се нуждае от още време. Беше в цикъл и не желаеше отношенията им да започнат така. Освен това искаше да спечели още малко време, с една седмица нищо нямаше да се промени. Като се имаше предвид отношението й към него, можеше само да стане по-добре.
През цялата седмица се притесняваше за фотосеанса, не й харесваше да е център на вниманието, или да бъде обект на сексуален интерес. Не й беше приятно онова, което символизираше професията. Харесваше й да работи с моделите от агенцията, но никога не бе искала да бъде една от тях. Правеше го наистина единствено заради Маркъс и за забавление. Той се шегуваше с всичко, както и тя с него. Следващата събота Грейс отиде точно в десет часа в студиото, както обеща. Предишната нощ бе дежурила в „Сейнт Мери“, бе работила до късно и се чувстваше уморена.