— Едва ли би искала да разбереш. — Той изглежда се забавляваше, смееше се насреща й. Тя бе напълно безчувствена. — Страхотна бе, скъпа. Незабравима. — Сега тонът му бе хладен, безмилостен и гневен.
— Как можа да го кажеш. — Тя се разплака. — Как можа да постъпиш с мен така, когато бях припаднала? — Отново й се повдигна, гърдите й се стягаха от астмата, но тя се чувстваше твърде зле, за да потърси инхалатора си. Не можеше дори да седне и да се огледа наоколо.
— Откъде знаеш какво съм направил? — попита той злобно, крачеше из стаята, изложил на погледа й превъзходното си тяло. — Може би винаги работя така. Много по-спокойно е. — После се обърна с лице към нея, тя можеше да го види целия и затова извърна глава, опитвайки се да не го гледа. Не си бе представяла по този начин първата им близост, не можеше да разбере дали е наранена или разгневена. Изглежда такава бе съдбата й. Изнасилване. Това е искал. — Всъщност — продължи той, приближавайки бавно към нея — нищо не се случи, Грейс. Не съм некрофил. Не си падам да чукам трупове. А ти си точно това, нали? Ти си умряла. Преструваш се, че си жива, съблазняваш мъжете, но когато се стигне до същественото се просваш и се правиш на умряла, а после бръщолевиш извинения.
— Това не са извинения — отговори тя вече седнала, чувстваше се неловко. Намери джинсите си на пода и ги нахлузи, а после се изправи, все още нестабилна. Чувстваше се ужасно. Обърна се да свали ризата и да облече фланелката си. Дори не губи време да си слага сутиена. Чувстваше се твърде зле, за да се притеснява за него. Все едно хиляди чукчета удряха в главата й, виеше й се свят. — Не мога да си обясня какво стана, това е всичко — отвърна тя в отговор на обвиненията му. Беше прекалено изтощена, за да възразява, но не я напускаше чувството, че се е случило нещо неприятно. Спомни си, че го целуваше, той й говореше нещо, знаеше, че по някаква причина лежаха един до друг, но не се сещаше нищо друго. Крепеше я надеждата, че всичко е кошмар вследствие препиване с вино на празен стомах. В съзнанието й изникваха моменти, в които той я възбуждаше с тялото си. Но не си спомняше да я бе изнасилил. И беше почти сигурна, че не се е случило.
— Дори девствениците в един момент започват да се чукат. Защо си въобразяваш, че ти си нещо специално? — Маркъс още беше бесен. Тя бе обикновена съблазнителка и той вече бе отегчен от това. Имаше много други момичета, които можеха да му принадлежат и той бе твърдо решен да ги притежава всичките. С Грейс Адамс бе дотук.
— Просто съм уплашена, това е всичко. Трудно е да се обясни. — Защо й беше толкова ядосан? И защо тя си спомняше как той се бе надвесил над нея гол?
— Ти не си уплашена — сопна се той, вдигна фотоапарата си, без да направи усилие да се облече. — Ти си психопатка. Когато те докоснах имаше вид на човек, който е готов да убие. Какво става с теб? Да не би да си обратна?
— Не, не съм. — Ала той не бе далеч от истината, че е в състояние да убие някого и тя си даваше сметка затова. Може би ще остане така за цял живот. Може би никога няма да може да се люби нормално с никого. Но тя искаше да разбере повече неща, най-малкото дали се е случило нещо, докато е била в несвяст. Изобщо не беше сигурна какво бе правил той, докато тя бе изгубила съзнание. Не харесваше и смътното чувство, че бе видяла светкавиците да проблясват.
— Кажи ми истината. Какво направи с мен? Люби ли ме? — попита тя с насълзени очи.
— Какво значение има? Казах ти, че не съм направил нищо. Не ми ли вярваш? — След случилото се не можеше да му се довери. Той се бе възползвал от нея, докато тя бе безчувствена. Бе я накарал да се разсъблече, почти гола, но не съвсем, бе свалил също своите дрехи. Когато дойде на себе си, сцената не й се видя благоприлична, но нямаше усещането да е била изнасилена. Иначе щеше да изпита познато чувство. Този спомен я успокои. Може би не бе направил нищо повече от онова, за което тя си спомняше. Много ласки, целувки и опипване. През повечето време й беше приятно, почти бе готова да се люби с него, но той не бе го направил. Може би затова бе толкова бесен. Това бе просто незадоволеност.
— Как мога да ти вярвам след онова, което току-що направи? — попита го тя тихо, опитвайки се да преодолее наново повдигането.
— Какво съм направил? Опитал съм се да те любя? Не е противозаконно, нали? Хората го правят всеки ден… някои дори го желаят… А ти си на двайсет и една, нали? И какво ще сториш? Ще извикаш ченгетата, защото съм те целунал и съм свалил панталоните си?
Все едно тя се чувстваше изнасилена. Беше я снимал, без тя да желае, примами я да се разсъблече повече, отколкото тя бе склонна и се опита да се възползва от нея сексуално, когато бе пияна. Странното бе, че досега никога не бе се напивала от чаша и половина вино. А дори след часове продължаваше да се чувства отвратително.