И двете се разсмяха силно, Грейс изпита облекчение, че може да се надсмива над случилото се. Сцената бе твърде неприятна, а разочарованието — горчиво, ала тя не можеше да спре да се чуди, ако той не беше я дрогирал или се бе опитал да я принуди насила дали тя щеше да е способна да го направи? Може би в никакъв случай. Ала тя със сигурност не искаше да опитва наново, най-малкото с Маркъс.
— Не пия много, никога не съм посягала към наркотиците. От това наистина ми се повдига.
— И на мен така ми се стори — усмихна се със съчувствие Марджъри, — направо беше позеленяла, когато си дойде. — После реши, че е уместно да изкаже едно предположение: — Струва ми се, че единственият начин да не се тревожиш за снимките е да му поискаш негативите. А защо не провериш и нещо друго? Искаш ли да отидем набързо до моята лекарка? Тя наистина е чудесна и ще взема да те заведа, Грейс. Мисля, че трябва да знаеш дали те е насилил. Може би просто само се е забавлявал, но е възможно да е сътворил и куп лоши неща, докато си била в несвяст. Поне ще разбереш.
— Май си спомням… помня, че бях уплашена и го молех да не прави нищо.
— Така постъпва всяка жертва на изнасилване. Но това не спира изнасилвача, освен ако той не реши. Няма ли да се чувстваш по-добре, ако разбереш със сигурност? А ако те е насилил, можеш да повдигнеш обвинения.
И после какво? Да премине отново през същия кошмар? Тя се ужасяваше само при мисълта, че ще е център на внимание, че ще е обект на новините. Секретарка обвинява моден фотограф в изнасилване… той твърди, че тя искала, позирала за актови снимки… от самата мисъл я полазиха тръпки. Ала Марджъри имаше право. По-добре да знае… ами ако забременее… беше невъзможно, отново я обзе ужас. Отначало се възпротивяваше, но накрая позволи на Марджъри да се обади на лекарката, а в пет часа тръгнаха на преглед. Съзнанието на Грейс вече се бе прояснило, но лекарката потвърди, че е била дрогирана с нещо.
— Няма що, чудесен човек — не се сдържа тя, а Грейс потръпна от допира при гинекологичния преглед. Това й напомни за прегледите в полицията, след като уби баща си. Лекарката бе стъписана от видяното. Нямаше никакви следи от скорошно сношение, но се забелязваха много стари белези. Тя се досети какво могат да означават те и много внимателно зададе някои въпроси на Грейс. Увери я, че независимо колко груб е бил онзи тип, няма никакви признаци за проникване или еякулация.
— Е, това е нещо. — Оставаше й да се тревожи единствено за снимките. А и думите на Марджъри бяха утешителни. Дори да й бе направил компрометиращи снимки и да беше възможно да я разпознаят на тях, той не би могъл да ги използва без разрешение от нея, а ако не беше възможно да я разпознаят, всичко губеше значението си. С малко повече късмет тя би могла да прибере снимките си от него. Беше й отвратително при мисълта, че той би могъл да я заснеме, ала тя започваше да си мисли, че е устроил всичко, за да я накаже задето на няколко пъти го отблъскваше и не спа с него. Стимулантите обаче не помогнаха, само я уплашиха още повече.
— Грейс, била ли си изнасилвана някога? — попита я лекарката, макар и да знаеше отговора, преди Грейс да кимне утвърдително. — На колко години беше?
— Тринайсет… четиринайсет… петнайсет… шестнайсет… седемнайсет… — Лекарката не беше сигурна какво искаше да й каже момичето.
— Била си изнасилвана четири пъти? — Това бе нещо наистина необичайно. Да не би да е имала психологически проблеми, които са я тласкали неколкократно да се подлага на риск?
Грейс поклати глава с тъжно изражение.
— Не, бях изнасилвана всеки ден в продължение на четири години… от баща ми…
Настъпи продължителна тишина, докато лекарката възприеме чутото.
— Съжалявам — тихо рече тя.
Понякога се бе натъквала на подобни случаи и сърцето й се бе късало от болка, особено, когато ставаше дума за млади момичета като Грейс.
— И как престана? Някой намеси ли се?
„Да, каза си Грейс, аз“. Тя се бе намесила. И се бе спасила. Иначе никой друг не можеше да й помогне.
— Той умря. Това го спря.
Лекарката кимна.
— Някога имала ли си… ъ-ъ… нормално сношение… с мъж оттогава?
В отговор Грейс само поклати глава.
— Мислех, че точно това се е случило днес. Изглежда той ме е желаел твърде много и за да е сигурен, че ще отстъпя, е сложил нещо в питието ми… виждаме се от месец и още нищо не се е случило… аз бях… исках да съм сигурна… бях уплашена… той каза, че аз… каза, че съм била истински уплашена, когато е опитал…
— Сигурна съм, че си била. Дрогирането не е лекът за теб. Ти се нуждаеш от време, от терапия и от точния човек. По всичко личи, че няма да е този — спокойно й обясни гинеколожката.