Черил я попита как са минали снимките с Маркъс в събота, а Грейс й отвърна твърде неясно, нещо в смисъл, че се е разболяла от грип и не е могла да се фотографира.
На рождения й ден няколко седмици по-късно, когато навърши двайсет и две години, Боб Суонсън я покани на обяд, за да го отпразнуват. Черил бе заминала за Ню Йорк по работа и Боб я заведе в „Никс Фишмаркет“. Сипа й чаша шампанско и се обърна към нея с усмивка и преценяващ поглед. Грейс винаги го бе привличала и той бе съгласен с жена си, че Господ я е изпратил при тях.
— Между другото, онзи ден се видях с Маркъс Андерс. — Тя се опита да изглежда безразлична и отпи от шампанското си. Беше „Дом Периньон“, първият алкохол, до който се докосваше, след като Маркъс я бе дрогирал. А дори сега превъзходното френско шампанско я караше да чувства известна слабост.
Боб понижи глас и я погледна, сложи ръката си върху нейната и я стисна.
— Той ми показа някои великолепни твои снимки, Грейс. Ти си се крила от нас… мисля, че наистина имаш бъдеще. Това са най-възбуждащите снимки, които съм виждал от години… не са много моделите, които могат да бъдат така възбуждащи. Ще караш мъжете да се задъхват от желание. — Тя усети, че й се повдига, когато го погледна, и се опита да се престори, че не разбира какво има предвид той. Ала беше безполезно. Това копеле Маркъс изглежда наистина му ги беше показал. Той не й изпрати нито снимките, нито негативите и не отговаряше на обажданията й. Не пожела да й даде категоричен отговор дали наистина докато бе замаяна не е подписала разрешението за публикуване, но тя бе сигурна, че не е. Не беше в състояние да подпише каквото и да било, а и нямаше спомен. Той просто се опитваше да я сплаши.
— Не знам какво имаш предвид, Боб — с леден тон отвърна тя, отпивайки шампанско, опитваше се да не показва, че е притеснена или обезпокоена. — Направихме само няколко, а после ми прилоша. Бях болна от грип.
— Ако така изглеждаш с грип, трябва по-често да боледуваш.
В следващия миг тя усети, че не може повече да издържа и погледна шефа си право в очите. Все едно да се изправи пред гладен лъв. Беше голям мъж с голям апетит, както бе разбрала от доста от фотомоделите.
— Какво точно ти показа той?
— Сигурен съм, че си спомняш снимките, които ти е направил. На тях си облечена в мъжка риза, отворена отпред, главата ти е отметната назад… стори ми се, че издаваш силна страст, все едно току-що си се любила с него или сте на път да го направите.
— Бях облечена, нали?
— Да, съвсем. С ризата си, съвсем облечена. Човек не може да види нищо, което не трябва, но лицето ти изразява всичко. — Поне Маркъс не бе я съблякъл. Беше благодарна за дребните му жестове.
— Сигурно съм била в полусънно състояние. Той ме дрогира.
— Не ми се стори дрогирана. Изглеждаш много чувствена. Грейс, наистина е така. Ти трябва да станеш фотомодел или актриса.
— В порнофилми, може би? — попита тя гневно.
— Разбира се — с готовност отвърна той, — ако това ти допада. Обичаш ли порнофилмите? — попита я Боб с интерес. — Знаеш ли, Грейс, имам идея. — Всъщност идеята му бе хрумнала още преди обяда. Беше се обадил и бе наел апартамент в хотела над ресторанта и в същия този миг горе ги чакаше още шампанско. Маркъс му бе обяснил, че тя изглежда целомъдрена, но всъщност е лесна жена. Боб понижи тон, когато разговаряше с нея и отново стисна ръката й. — Горе ни чака апартамент, най-големият тук. Дори поръчах сатенени чаршафи… хотелът има и видеоканал, който предлага всякакви порнофилми. Може би трябва да видиш някои, преди да навлезеш в бизнеса. — Искаше й се да престане да го слуша, усети, че сълзи давят гърлото й, докато с мъка обуздаваше желанието си да го зашлеви.
— Няма да се кача горе с теб, Боб. Нито сега, нито друг път. И ако това означава, че ще ме уволниш, тогава знай, че си подавам оставката. Не съм нито проститутка, нито порнокралица, нито част от ордьовъра ти, която можеш да вземеш във всеки един момент, когато поискаш.
— Какво означава това? — Той изглеждаше нервиран. — Маркъс ми каза, че ти си най-страстното маце в града и аз реших, че може би ще поискаш да се позабавляваме… Видях онези снимки — той я погледна гневно. — Изглеждаше сякаш ще се изпразниш през обектива му? Да не би да се страхуваш от Черил? Тя никога няма да разбере. Никога не разбира. — Не, но всички други в града знаеха. Искаше й се изкрещи в лицето му. И как беше възможно Маркъс да е такъв подлец.