— Харесвам Черил. Харесвам и теб. Но няма да спя с теб, както не съм спала и с Маркъс. Не знам защо ти е казал това, може би, за да ми го върне. А аз ти обясних, че той ме дрогира. По време на по-голямата част от снимките съм била в полусънно състояние.
— Очевидно в леглото му — Боб изглеждаше силно раздразнен. Изобщо не бе си представял, че тя ще е толкова трудна, след онова, което Маркъс твърдеше за нея. Винаги я бе приемал като много целомъдрена и не би я закачил, ако Маркъс не твърдеше, че тя много се друса и обича ексцентричния секс, а Боб взе, че му повярва.
— Не в леглото му, а във фотьойл в студиото му.
— С разтворени крака, не мога да не отбележа. — Самата мисъл го възбуждаше.
— Без дрехи? — Тя изглеждаше ужасена от чутото и той се разсмя.
— Не мога да твърдя, тъй като предниците на ризата падаха между краката ти, но посланието бе съвсем ясно. Е, какво ще кажеш? Какво мислиш за малък подарък за рождения ти ден горе заедно с чичо Боб? Това ще е малката ни тайна.
— Съжалявам. — Сълзите бликнаха и потекоха от очите й. Макар и на двайсет и две години тя все още понякога се чувстваше дете. И защо й се случваше все едно и също? Защо мъжете я мразеха толкова много, че единственото, което искаха да правят, бе да я използват? — Просто не мога, Боб — отвърна тя, плачеше на масата, което изглежда го разгневи още повече, защото привлякоха хорското внимание.
— Престани — грубо се сопна той, после присви очи и се приведе към нея. — Нека ти обясня ситуацията другояче, Грейс. Ще се качим горе за час-два да отпразнуваме рождения ти ден или в същия този миг ти ставаш безработна. Сега, какво решаваш — „Честит рожден ден“ или „Честито уволнение“?
Ако не беше толкова неприятно, тя би се разсмяла, ала Грейс не се разсмя, а започна да плаче още по-силно, когато го погледна в очите и успя да му каже:
— Тогава сигурно вече съм безработна. Ще взема заплатата си утре. — Стана от масата, без да каже дума повече. Върна вкъщи обляна в сълзи. На следващия ден отиде в агенцията, за да прибере нещата си и да вземе последната си заплата.
Същия ден Черил се върна от Ню Йорк и когато видя Грейс да влиза, се усмихна широко. Грейс изобщо не знаеше дали Боб й е казал. Ала и без това вече нямаше значение. Тя бе взела решение за себе си. Оставаха й два месеца от условната присъда, а после можеше да прави каквото поиска.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я сърдечно Черил. В Ню Йорк бе имала успех. Никога не допускаше пропуски. Понякога съжаляваше, че не живеят там.
— Да, добре съм — тихо отвърна Грейс. Наистина съжаляваше, че ги напуска след двайсет и един месеца работа при тях, ала знаеше, че няма избор.
— Боб ми каза, че вчера на обяд много неприятно си се натровила с храна и е трябвало да се прибереш. Горкото дете. Черил я погали по ръката и забърза към кабинета си. Изглежда нямаше представа, че Грейс е уволнена или че напуска. В този момент влезе Боб и я погледна безизразно.
— По-добре ли си, Грейс? — попита я той сякаш нищо не беше се случило помежду им. А тя отвърна тихо, така че никой да не ги чуе.
— Дойдох да взема заплатата и да прибера нещата си.
— Не е необходимо да го правиш — каза й той, лицето му продължаваше да не издава нищо. — Струва ми се, че и двамата можем да забравим случилото се, нали? — Той я погледна многозначително, тя се поколеба известно време, а после кимна. Нямаше смисъл да се раздухва скандалът, каквото се случило, случило се, но сега тя знаеше какво да прави. Беше дошло време.
Изчака шест седмици до Деня на труда, а после им връчи молба за напускане с месечно предизвестие. Черил бе съсипана, Боб също се престори на съкрушен, а Марджъри се разплака, когато Грейс й каза. Ала само след три седмици условната й присъда изтичаше и тя разбираше, че й е време да напусне Чикаго. Вече бе съвсем сигурна, че снимките, които Маркъс бе направил, не бяха непристойни, дори Боб Суонсън бе признал, че ризата я е скривала изцяло и нищо не я е изложило на показ. Ала фотографиите й бяха повод да изпитва неудобство, а Маркъс искаше да й причини зло. Също и Боб. Маркъс бе готов да лъже и да казва на хората, че тя е евтина проститутка. А Бог знае какво би казал Боб, за да се защити, може би, че е искала да направи кариера чрез него, ако това можеше да му послужи. Беше уморена от хора като тях — от фотографите, които си въобразяваха, че светът е техен, от моделите, които бяха готови да бъдат използвани. Имаше чувството, че не може да направи повече от свършеното дотук за „Сейнт Мери“. Беше време да си тръгне. И го съзнаваше.
Организираха й прощално тържество в агенцията, на което присъстваха много фотографи и модели. Едно от момичетата вече бе дало съгласието си да заеме мястото й в къщата. На следващия ден, след като напусна работа, Грейс отиде при Луис Маркес. С два дни бе закъсняла да му се обади, понеже бе твърде заета да опакова нещата си и да привърши делата си в агенцията. По закон вече бе извън контрола му, но все пак се отби при него да му се обади.