След това сестра Юджин я заведе при децата и след минута Грейс се оказа заобиколена от малки момиченца и момченца, разказваше им приказки, връзваше панделки на плитките им и стягаше връзките на обувките им докато те й разказваха кои са, а някои споделяха какво им се е случило и защо са дошли тук. Някои не бяха в състояние да говорят. Братчетата или сестричетата им бяха убити от родителите им. На други майките бяха горе, не можеха да се движат от побоя, срамуваха се да ги видят. Това беше болест, която съсипваше семействата и хората, които я преживяваха. Със свито сърце Грейс си даде сметка, че малцина от тях ще пораснат и ще станат пълноценни хора или ще са в състояние да повярват отново на някого.
Същата вечер си тръгна чак след осем часа. На вратата я пресрещна отец Тим, който разгоряваше с един полицай. Той току-що бе довел двегодишно момиченце, изнасилено от баща си. Грейс потръпваше от случаи като този… тя поне бе на тринайсет… ала в „Сейнт Мери“ бе видяла бебета, изнасилени от бащите си.
— Труден ден, а? — попита я със съчувствие отец Тим, когато полицаят си тръгна.
— Хубав ден — усмихна му се тя.
Прекарала бе по-голямата част от времето с децата, а последните няколко часа бе разговаряла с жени, които току-що бяха пристигнали, изслушваше ги, опитваше се да им вдъхне смелост, за да направят каквото трябва. Никой не можеше да ги замени в това. Полицията можеше да помогне, ала от тях самите зависеше да се спасят. А може би, ако разговаряше с достатъчно от тях, казваше си тя, нямаше да им се наложи да изминат нейния дълъг път. Нямаше да им се наложи да стигат до затвора, за да се освободят. Така тя изплащаше дълговете си, изкупваше греха, който знаеше, че нейната майка никога не би й простила. Ала тя нямаше избор и не съжаляваше за стореното. Просто не искаше някой друг да плати същата цена като нея.
— Организирали сте страхотно работата си — направи му тя комплимент. Харесваше й повече от „Сейнт Мери“. Беше по-оживено и в известен смисъл се усещаше по-голяма сърдечност.
— Не по-страхотно от хората, които работят тук. Мога ли да те заинтригувам да се върнеш? Сестра Юджин казва, че си чудесна.
— Тя също. — Монахинята бе неуморна, работеше целия ден, както и останалите, с които Грейс се срещна. Харесаха й всички, които видя. — Струва ми се, че не можеш да ме отпъдиш. — Вече се бе подписала за две нощи през седмицата и за следващата неделя. — Мога да дежуря също на Деня на благодарността — непринудено предложи тя.
— Няма ли да си вкъщи? — Той я погледна изненадано. Тя бе твърде млада, за да няма семейни ангажименти.
— Нямам дом, където да отида — отвърна тя без колебание. — Няма нищо. Свикнала съм. — Той я погледна в очите и кимна. В тях имаше много повече информация, отколкото в думите й.
— Ще се радваме да си с нас. — Празниците винаги бяха труден период за хората със сложна семейна ситуация, тогава често идваха двойно повече пострадали. — Тук винаги става напрегнато.
— Затова искам да дойда. До следващата седмица, отче — сбогува се тя и се подписа в книгата за смените. Щеше да докладва на сестра Юджин. Вълнуваше се, че дойде тук, точно това бе, което желаеше.
— Бог да те благослови, Грейс — рече отец Тим, когато тя тръгна.
— И теб, отче — провикна се Грейс и затвори вратата след себе си.
До метрото разстоянието й се стори дълго, беше й студено и малко се страхуваше, когато минаваше край безделници, пияници и млади хулигани, които си търсеха забавление. Ала никой не я обезпокои и половин час по-късно тя бе съвсем близо до вкъщи, вървеше по Първо авеню към апартамента си. Беше уморена от дългия ден, ала се чувстваше отново възкръснала, сякаш поне в известен смисъл преживяният ужас можеше да й послужи за нещо полезно. Когато знаеше това, за Грейс болката от миналото си струваше. Поне животът й не бе пропилян.
10
Както обеща, Грейс прекара Деня на благодарността в приюта „Сейнт Андрю“. Дори помогна при приготвянето на пуйката. След това се отдаде на рутинните си задължения, ходеше там във вторник и петък нощем и неделя през целия ден. Петъците винаги бяха натоварени, защото започваха седмичните почивни дни и се изплащаха заплатите. Съпрузите, които бяха склонни към насилие, излизаха и се напиваха, а при завръщането си у дома нанасяха побои на съпругите си. Грейс установи, че в петък никога не си тръгваше преди два след полунощ, а понякога дори по-късно. В неделя се опитваха да се справят с всички жени и деца, които постъпваха през почивните дни. Единствено във вторник през нощта двете със сестра Юджин имаха възможност да си побъбрят. По Коледа двете жени вече се бяха сприятелили. Сестра Юджин дори я попита дали някога е мислила да се посвети на Бог.