— Не съм убедена. — Напоследък й бе минавала мисълта, че наистина не иска да се омъжва. Достатъчно се бе опарила, а, макар и мимолетни отношенията й с мъже като Маркъс и Боб Суонсън, а дори с Луис Маркес, я научиха на нещо. Наистина не искаше повече да се забърква с никой като тях. А добрите мъже като Дейвид и Пол все още не я караха да изпитва към тях нещо различно. И двамата бяха чудесни хора, но тя наистина не ги желаеше. Беше щастлива да е сама. Не правеше никакви усилия да се среща с мъже, нито да разнообразява живота си с друго, освен с работата в „Сейнт Андрю“.
Ето защо тя буквално се учуди, когато един от другите младши партньори, който работеше в съседния до техния кабинет, един ден я покани на вечеря. Знаеше, че е приятел на съдружниците, с които тя работеше, че неотдавна се е развел и бе много приятен на външен вид. Ала тя не желаеше да излиза нито с него, нито с някой друг от работата.
Един ден той се отби при нея по време на обедната почивка и притеснен й прошепна, че я кани на вечеря в петък. Тя му обясни, че в петък вечер има ангажименти като доброволка и не й е възможно, но че е изключително поласкана от поканата. Той си тръгна, очевидно се чувстваше неловко и бе силно притеснен.
Още повече се изненада, когато един от шефовете й я попита на следващия ден следобед, защо е отказала поканата за вечеря на Халам Бол.
— Хал е наистина чудесно момче — обясни й той — и те харесва — все едно това бе всичко необходимо, за да приеме тя срещата. Никой от тях не би могъл да си обясни отказа й.
— Ъ… ъ-ъ… много мило от негова страна, сигурна съм, че е така — започна да заеква тя. — Но не излизам с хора, с които работя на едно място. Подобни отношения не ми харесват — твърдо отказа тя и младшият партньор кимна.
— И аз така му казах. Подозирах, че е нещо подобно. Всъщност, много умно от твоя страна, но не е добре, защото се надявах ти да го харесаш. Той наистина е съсипан от развода си миналото лято.
— Съжалявам — хладно отвърна тя. После Уини я смъмри и й каза, че Халам Бол бил един от най-свестните мъже във фирмата и тя била много глупаво момиче. Предупреди я, че ако не внимава, ще остане стара мома.
— Добре — Грейс й се усмихна. — Нямам търпение това да стане. Тогава никой няма да ме кани, а на мен не ще ми се налага да измислям извинения.
— Ти си луда! — сгълча я Уини. — Глупачка — пъхтеше и си мърмореше тя, а когато следващия месец един от помощниците я покани на среща и Грейс му отказа, Уини съвсем се ядоса. — Ти си най-глупавото момиче, което познавам! — нахвърли й се по-възрастната жена. — Няма да ти позволя да правиш това! Той е превъзходно момче, дори е висок колкото теб!
Грейс само се засмя на доводите й и отказа да размисли, а след много кратко време вече всички говореха, че Грейс Адамс не излиза с мъже от фирмата. Повечето от тях решиха, че има приятел или е сгодена, а неколцина избраха предизвикателството. Ала тя не промени никога позицията си и отговорът й неизменно бе отрицателен. Независимо колко привлекателни бяха или колко интересни, тя не прие нито една покана. Всъщност се държеше еднакво безразлично към всички мъже. Някои от колегите си чудеха какво става с нея.
— И как точно смяташ да се омъжиш? — почти й изкрещя един ден Уини, когато в късния следобед се готвеха да си тръгват от работа.
— Не смятам да се омъжвам, Уин. Ето това е. — Грейс изглеждаше трогната, но не и развълнувана от грижите на по-възрастната жена.
Уини бе сърдита.
— Тогава трябваше да станеш монахиня! — продължи на висок тон Уини. — Ти на практика вече си.
— Да, госпожо — отвърна Грейс с добродушна усмивка, а Бил, един от „техните“ партньори, вдигна учудено вежди, когато излизаше от кабинета си и ги чу. Подобно на Уини и той смяташе, че Грейс пропуска възможности. Красотата и младостта не бяха за цял живот.
— Биете ли се, дами? — пошегува се той, облече палтото и взе чадъра си. Беше март и от седмици валеше. Ала поне нямаше сняг.
— Тя е проклета глупачка! — възкликна Уини, пъхтеше докато обличаше палтото си и се омота цялата в него, Грейс се втурна да й помогне, а съдружникът им се присмиваше.
— Грейс? Боже мой, Грейс, какво си направила на Уини?
— Не иска да излиза с никого, ето какво! — Уини дръпна гневно палтото си от Грейс и го закопча накриво, а съдружникът и Грейс се опитваха да не се изсмеят. — Ще остане стара мома като мен, а тя е много млада и хубава и не бива да го допуска. — Тогава Грейс видя, че тя почти се е разплакала, наведе се и я целуна по бузата с искрена обич. Понякога все едно й беше майка и най-скъпа приятелка в други моменти.