— Да — отвърна старшият партньор предпазливо и без ентусиазъм, както забеляза Том.
— Харесваш ли я? — Том веднага усети колебанието му.
— Честно ли? Не. Много е несговорчива и цял ден е яхнала метлата. Тя е най-напрегнатото човешко същество, което познавам. Направо имам желанието да я залея с кофа вода.
— Грейс? — Старият й шеф бе озадачен. — Тя е толкова приятна и лесна за контакт.
— Възможно е просто да не ме харесва. Господи, нямам търпение Уотърман да се върне.
Четири седмици по-късно обаче Елизабет Уотърман им съобщи новини, които ги разстроиха дълбоко и двамата. Тя бе мислила дълго, но след злополуката и отношението на хората към нея, докато лежала просната в метрото със счупена ябълка и крак, тя решила да напусне Ню Йорк завинаги и когато оздравее, да се върне във Флорида, откъдето всъщност беше.
— Предполагам, че тази новина не е добра и за двама ни — открито каза Чарлс Макензи на Грейс, когато чу за Уотърман.
В продължение на шест седмици Грейс беше вършила безукорно работата си при него, но извън нея не му бе казала и дума. Той се отнасяше с нея дружелюбно и не се заяждаше, но всеки път, когато го видеше и забележеше отново колко е хубав и колко непринудено се държи с нея и с всички останали, тя го намразваше още повече. Беше си внушила, че познава мъжете от неговия тип, според нея той просто чакаше възможност да й се нахвърли и да упражни сексуален тормоз, подобно на Боб Суонсън, ала тя нямаше да се даде. Никога повече. И със сигурност нямаше да отстъпи пред него. Седмица след седмица тя ставаше свидетел как в „Сейнт Андрю“ прииждаха жени и това й напомняше отново и отново колко лоши са мъжете, колко опасни са и колко неприятности могат да ти донесат, ако им повярваш.
— Не се чувстваш добре тук, нали, Грейс? — Попита я най-сетне с любезен тон Чарлс Макензи и тя отново забеляза колко зелени са очите му и си помисли колко много жени са се влюбвали в него през живота му, включително Елизабет Уотърман, а един Господ знае кои други още.
— Може би не съм точната секретарка за вас — отвърна тя тихо. — Нямам опита, от който се нуждаете. Никога преди не съм работила в такава адвокатска фирма, нито за толкова важна особа като вас. — Тя му се усмихна, но продължаваше да изглежда напрегната както винаги.
— С какво си се занимавала преди това? — Той бе забравил.
— Две години работих в агенция за модели — отвърна тя, чудеше се каква е целта му. Може би щеше да нанесе удара сега. Би трябвало най-сетне. Поне всички го правеха.
— Като модел? — попита я, не беше никак изненадан, ала тя поклати глава в отговор.
— Не, като секретарка.
— Там трябва да е било доста по-интересно, отколкото в адвокатската фирма. Моята работа не е толкова вълнуваща. — Той се усмихна и й се стори изненадващо млад. Знаеше, че е бил женен за известна актриса, но не са имали деца. Бяха разведени от две години и според повечето сведения той излизаше с много жени. Поне тя беше направила доста резервации за вечеря за него, но не всички бяха за среща с жени. Някой път вечеряше с партньори и клиенти.
— Повечето професии не са толкова интересни — рече разсъдително Грейс, изненадана, че той е готов да прекара толкова много време с нея. — Поне моята в агенцията не беше нищо особено. Всъщност — започна тя, защото й мина друга мисъл, — тази работа ми харесва повече. Хората тук са много по-приятни.
— Тогава аз съм причината — отбеляза той малко тъжно, сякаш тя бе наранила чувствата му.
— Какво искате да кажете? — Тя не го разбираше.
— Е, очевидно не изпитваш удоволствие от работата и след като харесваш адвокатската фирма, значи причината за неудовлетворението ти съм аз. Ако трябва да бъда честен с теб, Грейс, имам чувството, че не ти допада да работиш с мен. Изпитвам усещането, че те правя нещастна всеки път, когато вляза в кабинета. — Тя се изчерви от неудобство при думите му.
— Не… аз… наистина съжалявам… не исках да създавам такова впечатление…
— Тогава каква е причината? — Той искаше да се изясни с нея. Беше най-добрата секретарка, която някога бе имал. — Мога ли да направя нещо, за да изгладя отношенията ни? След като Елизабет напуска за постоянно, или ще трябва да се сработим, или да се разделим, нали?
Грейс кимна, притеснена, че неприязънта й към него се оказваше толкова видна. Той наистина не бе направил нищо лошо. Враждебността й се основаваше единствено на представата, която тя си бе изградила за него. Истината бе, че той не бе такъв флиртаджия, за какъвто го смяташе Грейс. Само неговият брак с прочутата актриса, твърде изложен на вниманието на обществото, му бе спечелил тази репутация.