— Наистина съжалявам, господин Макензи. Ще се опитам да облекча нещата за вас оттук насетне.
— Аз също — отвърна той любезно и когато той излезе от кабинета, тя се почувства до известна степен виновна. Угризенията й нараснаха в деня, когато Елизабет Уотърман дойде с патерици да се сбогува с него. Тя каза, че се чувствала все едно напуска дома си отново и че той бе най-милият човек, когото познавала. Плака, когато се сбогува с Чарлс Макензи и с всички от фирмата. Грейс не остана с чувството, че Елизабет приключва любовна връзка, а усети, че тя наистина напуска с мъка много обичан работодател.
— Какво става горе? — попита я Уини един следобед.
— Всичко е наред. — Грейс изпитваше притеснение да й признае колко нелюбезна е била. Тя не бе завързала никакви приятелства на двайсет и деветия етаж засега, а старите й шефове разбраха от няколко души колко несговорчиво се държи. Знаеше много добре каква репутация си бе спечелила и си даваше сметка, че я заслужава. Стана й още по-неудобно, защото Уини беше чула от много хора, че Грейс се държала строго с господин Макензи.
След като той поговори с нея, тя направи усилия да е по-любезна с него и поне наистина започна да изпитва удоволствие от работата си. Вече се бе примирила с факта, че няма да се върне при Уини и двамата младши съдружници. Не се съпротивляваше повече и си беше признала, че работата с него бе много по-интересна, когато изведнъж през май Чарлс Макензи й каза, че ще заминава за Лос Анжелос и тя трябва да го придружи. Тя едва не получи нервен припадък и цялата се тресеше, когато каза на Уини, че възнамерява да откаже да пътува с него.
— Защо, за Бога? Грейс, това е възможност!
За какво? Да легне с шефа си? Не! Нямаше да го направи. В представите й всичко бе предварително измислено и тя щеше да попадне в капан. Ала когато на следващия ден се запъти да му каже, че няма да пътува, той й благодари, че е много любезно от нейна страна да отдели от свободното си време и да го придружи, тя се почувства неловко и не посмя да му откаже. Мина й през ум дори да напусне, но за своя голяма изненада вместо това отиде в „Сейнт Андрю“ да разговаря с отец Тим за пътуването.
— От какво се страхуваш, Грейс? — попита я той внимателно. Страхът бе сложил отпечатъка си върху нея и тя си даваше сметка.
— Страхувам се… о, не знам — притесняваше се да му каже, ала знаеше, че трябва заради себе си, — че той ще е като всички други мъже в живота ми и ще опита да се възползва от мен или още по-лошо. Когато пристигнах тук, най-сетне се бях освободила от кошмара, а сега с това глупаво пътуване до Калифорния всичко започва отново.
— Той показвал ли е някога, че иска да се възползва от теб — попита я спокойно отец Тим, — проявявал ли е сексуален интерес? — Той разбираше за какво иде реч и от какво се страхува тя.
— Всъщност, не — призна тя, но все още бе унила.
— Дори и малко? Бъди честна към себе си. Трябва да различиш истината от въображаемото.
— Е, добре, не, дори и най-малко.
— Тогава какво те кара да мислиш, че сега той ще се промени?
— Не знам. Хората не взимат секретарките си, когато пътуват, освен ако не искат… разбираш ме. — Той се усмихна заради целомъдрения й подход в разговора с него. В живота си бе чувал много по-лоши неща, много по-шокиращи случки. Дори нейната собствена история не би го шокирала.
— Някои хора взимат секретарките при пътуване без „разбираш ме“. Може би той наистина се нуждае от помощта ти. А ако се държи лошо, ти си голямо момиче, качи се на самолета и се върни. И край.
— Може и така да направя. — Тя размисли върху този вариант и кимна утвърдително.
— Ти държиш всичко в ръцете си. На това учим хората тук. Ти го знаеш по-добре от всеки друг. Можеш да си тръгнеш във всеки един момент, когато пожелаеш.
— Добре. Може би ще замина с него. — Тя въздъхна и го погледна с благодарност, без все още да е напълно убедена.
— Постъпи както смяташ за правилно, Грейс. Но не взимай решения, под влияние на страха. Те не водят човека доникъде. Постъпи както е добре за теб.
— Благодаря ти, отче. — На следващата сутрин каза на Чарлс Макензи, че е напълно готова да замине за Калифорния с него. Все още таеше лоши предчувствия за пътуването, но няколко пъти си повтори, че ако той не се държи както трябва, тя ще си купи билет и ще се прибере. Така бе най-просто, а и тя имаше кредитна карта и нямаше за какво да се безпокои.
Той мина да я вземе с лимузина за летището и когато тя излезе, носеше малка чанта и изглеждаше много нервна. Чарлс Макензи се обади от колата на няколко души и й продиктува бележки. Побъбри с нея няколко минути, после чете вестник. Не изглеждаше да проявява особен интерес към нея, а тя можеше да се закълне, че едно от телефонните обаждания беше на жена. Знаеше, че има някаква видна персона от женски пол, която му се обаждаше често на работа и изглежда той я харесваше. Ала Грейс нямаше чувството, че той е лудо влюбен в някоя поне за момента.