Летяха за Лос Анжелос в първа класа и той работи почти през целия път, а Грейс гледа филм. Целта на пътуването му беше да приключи финансовата част на голяма филмова сделка на свой клиент. Същият клиент имаше адвокат от бранша на Западния бряг, но Макензи представляваше големите пари в сделката и беше интересно да се наблюдава как работи.
Още по-интересно стана, когато пристигнаха в Лос Анжелос. Кацнаха следобед, местно време, и се запътиха направо към кантората на другия адвокат, а Грейс бе очарована от срещите през деня. Те продължиха до шест часа, което бе девет часа за нея и за Чарлс Макензи по нюйоркско време. След това той имаше среща за вечеря и я остави в хотела, като й каза да си поръча каквото иска в стаята си. Бяха отседнали в хотел „Бевърли хилс“ и тя трябваше да признае, че бе развълнувана от срещата си с четири кинозвезди, които минаха през фоайето.
Опита се да открие номера на Дейвид Глас вечерта, но не го намери нито в Бевърли хилс, нито в Лос Анжелос и беше разочарована. Не бе го чувала от години, но би й било приятно да го види. Имаше обаче чувството, че жена му бе поискала от него да прекрати връзката си с нея. Бе го доловила от на пръв поглед незначителни неща, които откри в писмата му. Нямаше вест от него от раждането на първото му дете. Би било добре, ако можеше да му съобщи, че тя се справя добре, че има добра работа и е щастлива в новия си живот. Надяваше се при него всичко да е наред и съжаляваше, че не може да го намери. Все още понякога мислеше за него, а от време на време много й липсваше.
Поръча си храна в стаята и гледа телевизия, а после поиска да й донесат касетка с един филм, който искаше да гледа от години, но все нямаше време. Беше комедия и тя се смя високо на глас сама в стаята си. После затвори всички прозорци и врати и дори сложи веригата. Донякъде очакваше Чарлс Макензи да почука на вратата й, когато се прибере и да се опита да влезе, но необезпокоявана тя спа непробудно до седем часа сутринта.
Той се обади и й определи среща в ресторанта на хотела, на закуска й разказа какви срещи предстоят за днешния ден и какво се очаква от нея. Подобно на Грейс, Чарлс Макензи бе много организиран и изпитваше удоволствие от работата си, винаги улесняваше нещата, като й обясняваше най-подробно как точно ще се развиват събитията.
— Вчера отхвърли много работа — похвали я той, изглеждаше много стилно в сив костюм и колосана бяла риза. Приличаше повече на нюйоркчанин, отколкото на жител на Лос Анжелос. Тя бе в розова копринена рокля, наметната през раменете с подходящ пуловер. Беше купила роклята преди две години в Чикаго и в нея нямаше толкова строг вид, колкото дрехите, с които ходеше на работа в адвокатската фирма.
— Много си хубава днес — отбеляза той мимоходом, а тя се скова цялата, ала той не забеляза нищо. — Снощи видя ли някои кинозвезди във фоайето?
В този миг, забравила за думите му по повод външния й вид, тя се оживи и му разказа за четиримата, които бе срещнала, и за филма, който я накарал да се смее на висок глас. В един миг те почти се сприятелиха и той го почувства. Тя се отпусна малко, което го улесни. Беше много трудно да контактува с нея, след като бе толкова напрегната, понякога се чудеше защо е такава, но никога не се осмели да я попита.
— И аз обичам този филм — разсмя се той, когато се сети за него. — Гледал съм го три пъти, когато излезе. Мразя потискащите филми.
— И аз — призна тя, в този момент пристигна и закуската им. Той си бе поръчал бъркани яйца с бекон, а тя — овесени ядки.
— Не се храниш достатъчно — думите му прозвучаха бащински.
— А вие внимавайте за холестерина — сгълча го тя, защото макар той да бе съвсем слаб, яйцата и бекона не бяха полезни.
— О, Боже, спести ми го. Жена ми беше вегетарианка и будистка. Всички в Холивуд са такива. Струваше си да се разведа само за да мога на спокойствие отново да ям сандвичи със сирене. — Той се усмихна на Грейс и тя се засмя въпреки вътрешните си резерви.
— Дълго ли бяхте женен?
— Достатъчно дълго — ухили се той, — седем години. — Беше разведен от две. Раздялата му излезе близо милион долара, но си струваше въпреки финансовото затруднение, в което изпадна. Оттогава никой не бе завладявал сериозно сърцето му и единственото, за което искрено съжаляваше, бе, че няма деца. — Бях на трийсет и три, когато се ожених за нея и по онова време бях сигурен, че да съм съпруг на Мишел Ендрюс бе осъществяване на всичките ми молитви. Оказа се, че да си женен за най-известната филмова звезда на Щатите не е толкова лесно, колкото си представях. Тези хора плащат висока цена за славата си. По-висока, отколкото ние, останалите, си представяме. Печатът е настроен враждебно към тях, публиката иска да притежава душите им… не можеш да оцелееш по друг начин, освен да се отдадеш на религия или наркотици, а нито едно от тях не е идеалното разрешение, що се отнася до мен. Само да се обърнем и веднага излизаше поредното заглавие, поредният скандал. Беше трудно да се живее по този начин и в крайна сметка платихме данъка си. Сега сме добри приятели, но преди три години не беше така.