— Тогава и аз идвам на работа.
— Не бъди глупава. Мога да се справя заедно с госпожа Макферсън или с някое момиче от машинописното бюро.
— Щом вие работите, значи и аз съм там. Нямам нужда от почивен ден. Ще спя довечера. — Тя бе съвсем категорична.
— Радостите на младостта. Сигурна ли си? — Той я погледна сериозно. Тя се превръщаше в такава, каквато другите твърдяха, че е — лоялна, усърдна и приятна за компания. Доста време трябваше да мине.
Остави я пред тях на път за вкъщи и й поръча да не бърза, а ако промени решението си, да не се притеснява. Ала тя отиде на работа преди него. Бе напечатала всички бележки от самолета и необходимите справки за срещата му в десет часа бяха на бюрото му, както и няколко досиета, които знаеше, че ще му потрябват. Кафето му бе приготвено точно както го обичаше.
— О-о! — Той й се усмихна. — С какво заслужих всичко това?
— Вие ме понасяхте през последните три месеца. Държах се много лошо, за което съжалявам. — В Калифорния той бе перфектен джентълмен и тя бе готова да се сприятели с него.
— Но сега не се държиш вече лошо. Предполагам, че съм доказал себе си. И двамата го направихме. — Изглежда разбираше всичко идеално и й бе истински благодарен за достойнствата на работата й и за вниманието, което незабавно обръщаше на подробностите.
Същия следобед в три и половина той насила я накара да се прибере вкъщи и я заплаши, че ако не го послуша, ще я уволни. Ала нещо се бе променило в отношенията им и двамата го знаеха. Вече бяха съюзници, а не врагове и тя бе готова да му помага.
11
Тази година юни бе невероятен в Ню Йорк. Беше топло, растителността бе пищна, дните бяха горещи, приятно подухваше вятър, а нощите бяха благоуханни. В такива нощи хората седяха на стълбите пред къщите си или висяха по прозорците. В такова време хората се влюбваха или мечтаеха да намерят някого, в когото да се влюбят.
През този месец в живота на Чарлс Макензи имаше две жени и Грейс знаеше за тях, макар да не бе сигурна, че ги харесва.
За едната казваше, че е израснал с нея, беше разведена и имаше две деца в колеж. Другата беше продуцент на сензационно бродуейско шоу. Той изглежда имаше силно влечение към театралното изкуство. Дори даде на Грейс два билета за пиесата, тя заведе Уини и двете останаха много доволни.
— Какъв е той всъщност? — попита я след това Уини, когато вървяха към „Сардис“, за да хапнат кейк със сладка извара.
— Добър… много, много добър… — призна Грейс. — Трябваше ми много време, за да го кажа. Непрекъснато си мислех, че ще ме нападне и ще разкъса дрехите ми и го бях намразила за това дори преди да се опита.
— Е, направи ли го? — попита Уини с надежда. Тя пламенно желаеше Грейс да се влюби в някого.
— Разбира се, че не. Той е перфектен джентълмен. — Тя й разказа за Калифорния.
— Много лошо. — Уини беше разочарована. Чрез Грейс тя преживяваше всичко, което бе пропуснала в живота, тя бе единствената й връзка с младостта, дъщерята, която никога не бе имала. Искаше тя да постигне велики неща. И най-вече хубав съпруг.
— След него тичат рой жени. Не мисля обаче, че е луд по някоя. Струва ми се, че бившата му жена наистина е изгорила душата му. Той не говори много и е доста сдържан относно нея, но останах с впечатлението, че тя е отнесла със себе си част от него. — Не само финансово, но и нещо от сърцето му, което никога нямаше да се възстанови.
— Едно от момичетата от четиринайсетия казва, че му е струвало близо милион долара — прошепна Уини.
— Имах предвид емоционално — отбеляза сериозно Грейс. — Във всеки случай, той е чудесен човек. Освен това се претрепва от работа. Стои до много късно. — Винаги й поръчваше такси или лимузина, когато оставаше до късно с него, а в дните, когато знаеше, че ще отива в „Сейнт Андрю“, я освобождаваше по-рано. — Много е внимателен. — Откакто му бе казала за „Сейнт Ендрю“, той все се притесняваше. Според него кварталът бе твърде опасен, за да ходи и да се прибира оттам с метрото късно вечер. Не приемаше дори, че в неделя не може да й се случи нищо.
— Поне взимай такси — мъмреше я той. Ала това щеше да й струва цяло състояние. А и го правеше от месеци, без да е имала проблеми.
Уини й съобщи, че жената на Том е родила още едно бебе. Двете се разсмяха, чудеха се колко време остава на жената на Бил и тя да си има още едно. Двамата мъже бяха като двойници.
След като си тръгнаха от ресторанта, взеха такси и Грейс остави първо Уини, по пътя към дома си мислеше колко много обича вече работата си.