— Преди секунда сърцето й бе спряло — обясни санитарят, който бе използвал дефибрилатора, и покри голият й гръден кош със сакото й. — Струва ми се, че имаме работа с вътрешен кръвоизлив… нараняване на главата… — Каза им всичко, което знаеше и беше видял, докато петимата тичешком влязоха в спешното отделение и продължиха край носилките на колела. Когато влязоха вътре, кръвното й налягане отново започна да пада, ала този път сърцето й не спря. Продължиха да правят венозно преливане, дойде главният лекар с три сестри и започна да дава нареждания, а санитарите и полицаят отидоха в приемната да попълват документите.
— Господи, тя е смляна от бой — каза един от санитарите на полицая. — Знаете ли какво се е случило?
— Средностатистическо нюйоркско хулиганство — отвърна унило полицаят. От шофьорската й книжка разбра, че е двайсет и две годишна. Беше твърде млада, за да даде живота си на някакъв нападател. Всъщност никоя възраст не бе подходяща за това, да не говорим за младо същество като нея. Не можеше да се каже дали е била красива или дали ще е, дори дали изобщо ще оживее, което изглеждаше съмнително.
— Прилича ми на нещо повече от хулиганство — отбеляза санитарят, — никой не може да пребие така някого, освен ако му няма зъб за нещо. Може би е бил приятелят й.
— Във вход на „Деланси“? Не ми изглежда възможно. Облечена е в маркови джинси, адресът й е в Горен Ийст Сайд. Станала е обект на престъпление.
Когато другият полицай отиде в „Сейнт Андрю“, отец Тим веднага си помисли, че Грейс Адамс я е сполетяло нещо повече от лош късмет. Предния ден от полицията му съобщиха, че една жена, на име Исела Джоунс, е била убита същия ден от съпруга си, той убил и двете им деца, а после изчезнал. Полицаят бе казал на отец Тим да предупреди сестрите и социалните работници, че този човек е престъпник и се крие. Възможно бе никога да не се появи в „Сейнт Андрю“. Но нищо чудно да ги обвинява, че са насърчили Исела да го напусне и да се опита да се върне в Кливланд. Но изобщо не бе му хрумнало да предупреди Грейс. Когато Исела дойде при тях заедно с децата си, пребита и уплашена, Грейс беше в Калифорния. Отец Тим предупреди другите и им каза да съобщят, на когото видят и да се пазят от мъж на име Сам Джоунс. Възнамеряваха да сложат на дъската съобщение, за да информират всички, ала имаха толкова много работа през последните два дни, че така и не направиха нищо.
Когато отец Тим чу какво се е случило на Грейс, той бе сигурен, че инцидентът има нещо общо с предупреждението на полицията. Разпратиха по всички канали полицейска снимка и описание на Сам Джоунс. Той се бе забърквал в много престъпления преди това и имаше доста дебело криминално досие. Ако успееха да го намерят, убийството на жена му и децата му щеше да го отстрани от обществото завинаги, да не говорим за онова, което бе причинил на Грейс във входа на „Деланси“.
Отец Тим изглеждаше много притеснен, когато попита:
— Много ли е зле?
— Беше много зле, когато я оставих в линейката, отче. Съжалявам.
— И аз. — В очите му имаше сълзи, когато събличаше черната тениска и грабна черна риза с бяла свещеническа яка. — Можете ли да ме закарате до болницата?
— Разбира се, отче. — Отец Тим припряно обясни на сестра Юджин къде отива и с бърза крачка се отправи към патрулната кола заедно с полицая. След четири минути бяха в „Белвю“. Грейс все още беше в спешното отделение, а целият екип лекари и сестри се суетеше край нея. Ала засега нямаше окуражителни резултати. Животът едва мъждукаше в нея.
— Как е тя? — попита отец Тим сестрата в приемната.
— В критично състояние. Това е всичко, което знам. После тя го погледна, в края на краищата той бе свещеник, а Грейс вероятно нямаше да оживее. Така й бе казал един от интернистите. Имаше толкова вътрешни наранявания, че положението й бе почти безнадеждно. — Искате ли да я видите? — Той кимна, чувстваше се отговорен за случилото се. Сам Джоунс бе проследил Грейс и почти я бе убил.
Отец Том последва сестрата в отделението и бе шокиран от видяното. Сестрите се въртяха около нея заедно с двама интернисти и главният лекар. Беше почти гола, увита в чаршафи, цялото й тяло бе почерняло от синините и отоците. Лицето й приличаше на тъмнолилав патладжан. Беше покрита с торбички с лед, цялата бинтована, навсякъде около нея бяха разпръснати монитори, скенери, системи и инструменти. По-лоша гледка не бе виждал и след като главният лекар го подкани, той й даде последно причастие. Изобщо не знаеше към коя религия принадлежи, ала това нямаше значение. Беше дете на Господ и Той единствен знаеше колко много Му е дала. Отец Тим се разплака, докато стоеше в ъгъла и се молеше за нея. Минаха часове, преди да спрат да обработват израненото й тяло и да му разрешат да я види. Главата й бе цялата бинтована, имаше шевове по лицето и шията й. С ножа Сам бе наранил врата й, а лицето й бе размазал с юмруци. Едната й ръка бе счупена, също и пет ребра. Щяха да я оперират веднага щом се стабилизираше малко. От скенера разбраха, че далакът й е разкъсан, бъбреците й бяха пострадали и имаше счупен таз.