Той взе ръцете й в своите, преди тя да започне и я погледна право в очите.
— Искам да знаеш, че каквото и да се е случило, каквото и да са ти направили, каквото и да си сторила, те обичам. Искам да чуеш това сега… и по-късно. — За пръв път й признаваше, че я обича и това я накара да се разплаче, преди да започне да говори. Ала сега искаше той да я слуша и да разбере какво изпитва, след като е чул всичко. Възможно бе тогава отношенията им да се променят.
— И аз те обичам, Чарлс — каза му тя, държеше го за ръцете, очите й бяха затворени, по бузите й се стичаха сълзи. — Ала има много неща, които трябва да научиш за мен. — Тя си пое дълбоко дъх, опипа инхалатора в джоба си и започна от самото начало. — Когато бях малко момиченце, баща ми биеше майка ми непрекъснато… наистина непрекъснато… всяка вечер… с всичка сила… бях свикнала да чувам виковете й и ударите на юмруците му по нея… на сутринта виждах синините… тя винаги лъжеше и се преструваше, че нищо не е станало. Ала всяка вечер, когато той се прибираше, тя викаше и плачеше, а той отново я биеше. Когато се случват подобни неща, след известно време преставаш да водиш какъвто и да било живот. Не можеш да имаш приятели, защото те могат да разберат. Не можеш да кажеш на никого, защото могат да направят нещо на баща ти — тъжно отбеляза тя. — А и майка ми ме молеше да не казвам, затова започнах да лъжа, да прикривам, да се преструвам, че не знам и да се правя все едно нищо лошо не се е случило, така малко по малко човек се превръща в жив мъртвец. Това е всичко, което помня от детството си.
Тя отново въздъхна. Беше й трудно да му разказва, но трябваше. А той стисна ръката й още по-силно.
— После мама се разболя от рак — продължи Грейс. — Бях на тринайсет години. Имаше рак на матката, трябваше да я облъчват и… — тя се поколеба, търсейки точните думи, не го познаваше толкова добре. — Предполагам, че това я е променило… така че… — Очите й плувнаха в сълзи и тя почувства астмата да я задушава, но нямаше да допусне пристъп. Даваше си сметка, че е длъжна да му разкаже. Сега животът й зависеше от това толкова, колкото от момента, в който отвори очи в „Белвю“. — Тогава майка ми дойде при мен и ми каза, че трябва да се „погрижа“ за баща си, „да бъда добра с него“, да бъда „неговото специално малко момиче“ и така той ще ме обича повече от всякога. — Чарлс изглеждаше сериозно разтревожен от онова, което чуваше. — Отначало не разбрах какво има предвид, а после двамата с татко дойдоха в стаята ми една вечер и тя ме държа, за да спи той с мен.
— О, Боже. — Очите му се напълниха със сълзи, докато я слушаше.
— Държеше ме всяка нощ, докато не разбрах, че нямам избор. Длъжна бях да го правя. Ако се съпротивлявах, независимо че тя бе много болна, той щеше да я пребие. Нямах приятели, не можех да кажа на никого. Мразех себе си, мразех тялото си. Обличах се с износени стари дрехи, защото не исках никой да ме гледа. Чувствах се мръсна, беше ме срам, знаех, че това, което правя, е лошо, ала ако не го правех, той щеше да бие нея, също и мен. Понякога ме налагаше без причина, а после ме изнасилваше. Всъщност всеки път, когато спеше с мен, ме изнасилваше. Обичаше насилието, обичаше да ме наранява, също и майка ми. Веднъж, когато не исках да го правя, защото… — тя почервеня, отново се почувства на четиринайсет, — защото бях… в цикъл… той би майка ми толкова много, че тя плака цяла седмица. По това време ракът бе обхванал костите й и тя направо умираше от болка. След този случай безропотно го правех всеки път, когато поискаше, независимо какво ми причиняваше. — Тя си пое дълбоко въздух. Почти бе свършила. Бе чул най-лошото или по-голямата част от него, Чарлс плачеше безутешно. Тя нежно изтри сълзите от бузите му и го целуна.
— О, Грейс, съжалявам. — Силно желаеше да отнеме болката от нея, да изтрие миналото, да промени бъдещето й.
— Няма нищо… всичко е наред вече… — После тя продължи. — Майка ми умря след четири години. Отидохме на погребението, после дойдоха много хора. Стотици. Всички обичаха и ценяха баща ми. Той бе адвокат и приятел с целия град. Играеше с тях голф, ходеше на вечери в „Ротари клъб“ и на други подобни места във висшето общество. Той бил най-прекрасният човек в града, твърдяха хората. Човек, когото всички обичаха и комуто вярваха. Никой не знаеше какъв е всъщност. Той беше болен, много болен мъж, същинско копеле.