— Мамо, татко каза, че ще спрем по пътя, за да може Канибал да се изпишка. После да не се сърдите, ако направи белята.
Все още на колене мама извива очи към татко. Той ме поглежда в малкото огледало над кормилото; очите му почти се смеят.
— О’кей, Дики. Спираме на следваща отбивка. Може да купим и някакви плодове или зеленчуци. Ню Джързи е известен в целия свят с доматите и житото си. То сега сезонът им е поотминал, но все пак може да случим хубави домати на някоя от тия крайпътни сергии.
Мама се навежда, целува татко зад ухото и се отпуска на мястото си, но вече не облегната на вратата, както досега, а близо до него, където обикновено седи, когато излизаме с колата.
Ние с Лоръл се споглеждаме; толкова е хубаво, когато татко не се сърди. Вече дори ми е все едно дали ще забрави да спре заради Канибал, или не, но той не забравя. Татко зърва една сергия от другата страна на пътя. Движение почти няма и той завива, минава в другото платно и спира колата край пътя извън настилката.
Сергията е с навес от платнище и предлага всякакви плодове и зеленчуци. Мама и татко отиват да изберат нещо; държат Лоръл за ръка. Аз пък извеждам Канибал. Тя започва да души земята, преборва две есенни листа и после си свършва работата зад едно дърво, след като дълго рие земята с малките си ноктести лапи. Аз също се изпишквам и двамата се връщаме при колата.
След като купуваме плодовете Лоръл и мама заобикалят сергията и се отдалечават, а пък татко се връща при колата. Пъхва пликовете помежду куфарите, после отваря единия и изважда две големи круши. Подава ми едната и сам захапва другата. Толкова са сочни, че сокът потича от устата по ръката и оттам надолу към лакътя му. Той го попива с червената носна кърпа, която винаги носи в задния си джоб. И дядо също носи червена носна кърпа в задния си джоб. Един ден, като порасна, и аз ще се сдобия с носна кърпа и никъде няма да мърдам без нея. Разправям на татко как Канибал си е свършила работата и колко е послушна.
— Дики, аз не си падам много по котките, но тази си я бива. Хайде сега, изяж си крушата. Съжалявам, задето ви понаплясках двамата с Лоръл, но много ми се насъбра. Ето на̀, от една страна, работата, после тези профсъюзни истории, пък на всичкото отгоре и това писмо, нали разбираш?
Не мога да отговоря с пълна уста, затова само кимвам. Пак захапвам крушата. Всъщност аз обичам круши, но някои от тях са едни такива зърнести отвътре. Тази е гладка и вкусна.
Татко сяда отпред. Мама и Лоръл се връщат. Лоръл тича, а мама върви с нейната си походка, като че ли е още момиче, а не вече майка, не познавам друга майка, дето да върви като нея.
В Уайлдуд бързо си намираме квартира. Къщата на която нашите се спират, е с вътрешен двор и само на две пресечки от плажа. Стаята ни е голяма, голяма колкото трапезарията и гостната у дома, взети заедно, и е на втория етаж. Има и малък балкон с изглед към вътрешния двор. В единия ъгъл на стаята, до голямото легло, на което ще спят мама и татко, има умивалник. Тоалетна има на същия етаж, в края на коридора, в онзи край, който също завършва с балкон. Креватите са месингови и боядисани в кремавожълт цвят. Подът е застлан с черги. Ние с Лоръл ще спим на отделни легла, долепени едно до друго, в противоположния край на стаята. Там където е вратата.
Като си помислиш само колко е интересно да спиш в чуждо легло, в чужда къща, в чужд град. Мисис Сайкс качва, че в стаята не бива да се готви, защото противопожарната служба забранява, но в същото време намигна на мама и измънква под носа си, че, разбира се, няма да го прави на въпрос, ако трябва да се претопли една супа или да се кипне едно мляко за децата.
О, само това липсва! И тук да вземат да ни наливат с горещо мляко. Мразя млякото, а от горещото мляко направо ми се гади; като е горещо, още по-силно вони на крава.
Разопаковането на багажа е приятно занимание. На всеки се падат по две закачалки за дрехите. Татко и мама са се развеселили, не са вече така начумерени както преди. Аз пускам Канибал в стаята и тя решава да щурмува всичко, което виси или се полюшква, като например кувертюрите на леглото и едно спряло се в ъгъла валмо прах.
Ще ми се да останем тук завинаги. Зле ли ще ни бъде, ако ние с татко отново се хванем да строим веранди и си изкарваме добри пари. Няма да се регистрирам никъде, за да не ме запишат на училище. Стига ми да хвърля едно око наоколо, за да се уверя, че сума ти веранди плачат за майстор. Само на нашия балкон има четири пропукани, дъски, които имат нужда от подмяна, а освен това съм сигурен, че почти всички подпори са вече прогнили в основата си, защото подът на балкона се е килнал напред, а и перилата се клатят.