Ето сега татко е застанал на колене. Продължава да стиска глезена ми.
Пуска ми крака и разперва ръце като мечка, дето ще ми налети всеки миг, но продължава да стои на колене.
— Хайде, Дики, опитай се да ме свалиш на земята. Да видим можеш ли да ме тушираш.
— Не мога бе, татко. Много си силен.
— Казвам ти, опитай. Нищо няма да ти стане, само ще се поборичкаме.
И аз като него разпервам ръце и се опитвам да му мина отзад, ама той не ме оставя, върти се и ме гледа право в очите. Добре, че не съм някой от ония наемни гангстери, че тогава тежко ми. Най-накрая, без много да му мисля, се хвърлям право срещу него и се опитвам да му хвана главата в ключ. Той обвива ръце около гърдите ми, но само ме държи, не стиска. Мъча се да уловя врата му под мишницата си и тогава да го приклещя здраво; така правят децата в училище — прехвърлят се странично и след това се просват на земята; веднъж Джо Гърни ме преметна точно така.
Но татковият врат е толкова як, пък и главата му е една такава твърда; напъвам се здравата и той се просва на земята, но съвсем не в посоката, в която го дърпах. А аз се стоварвам върху него.
— А сега, Дики, виж дали ще можеш да ме хванеш в единичен нелсън. Подмуши ръката си над рамото ми, ей така, и я постави зад врата ми, след това здраво улови другото ми рамо.
И той ми показва как става, но моите ръце не са достатъчно дълги и освен това се хлъзгат по косматото му рамо.
— Добре тогава, опитай се да ме прекатурнеш. Сложи ръка под краката ми, ето тук през чатала, и с помощта на коляното се помъчи да ме преобърнеш, така че да падна по гръб. Тогава лесно ще ме тушираш.
Опитвам се, но не достигам да обгърна врата му, пък и ми е смешно, дето трябва да пъхна ръка между краката му. Никога не съм знаел, че така се прави в борбата. Татко извива гръб, премята се презглава, и аз се оказвам върху него, готов да го туширам с единичния си нелсън и хватка през чатала.
— А сега, Дики, виж, ще направя мост и по този начин гърбът ми няма да опре в земята и ти няма да можеш да ме тушираш. Виждаш ли.
Не съм и мислил, че татко умее такива неща. Издържа цялата си негова тежест, плюс моята само на врата си. Аз се мъча да го натискам с все сила, но той е непоклатим като бетонен мост.
— Сега, Дики, внимавай. Дръж се здраво и не се бой.
Завъртва се на главата си, извива се бавно и без да пуска ръката ми, изведнъж се озовава върху мен. Лекичко ми прилага единичен нелсън, повдига ме, извива ми гърба така, че вратът ми опира в пясъка. Не зная дали да плача, или не. Не че ме боли, но ужасно е да разбереш колко по-голям и по-силен е той от мен и как лошо и как истински може да нарани някого, стига да поиска. Знам си, че никога няма да стана като него. Той разхлабва хватката си.
— А сега, Дики, опитай се да направиш мост. Извий главата си силно назад и повдигни гърба си като дъга над земята. Ето, това е.
Знам, че не го правя както трябва. И не толкова аз, колкото той повдига гърба ми, но сега вече ми е ясно какво точно се иска. Работата е, че моят врат е колкото ръката му; вярно, горе при бицепса, но все пак колкото ръката му. Не мога да издържа тежестта на тялото само върху врата си. В сравнение с татко не съм много силен. Всъщност въобще не съм силен, но не съм очаквал, че разликата помежду ни може да е толкова грамадна. Това сигурно е хубаво, но мен малко ме плаши. Знам, че татко няма да ми причини болка, но отвътре всичко ми трепери.
— Хайде сега, Дики, виж дали ще успееш да се извъртиш и да се освободиш от хватката ми. Извий се рязко, това е всичко, но трябва да издебнеш момента, така че да ме изненадаш.
Събирам всичките си сили и се отскубвам. Падам по корем, но знам, че ако не ме беше пуснал, сам нямаше да успея. Задъхвам се от усилието. Татко се е надвесил отгоре ми като немска овчарка над някое нещастно пуделче.
— А сега отново заставаме в партер. Аз ти хващам ръката, ето така.
Той е на колене до мен и с огромната си лява ръка стиска левия ми бицепс или поне мястото, където би трябвало да бъде този мускул. Другата му ръка е на гърба ми. И двамата сме в партер.
— Сега опитай да се отскубнеш от мен или да ме обкрачиш. Ще ти подскажа как. Хвани китката ми, която лежи върху гърба ти, и ме дръпни, така че да се преметна през глава, като при това няма да пускаш ръката ми нито за миг; тя ще ти дойде ей тук отдолу. По този начин всички опорни точки са твои.
Говори и в същото време ми показва какво трябва да направя. Мисля си, че ако успея, той ще падне отгоре ми и ще ме размаже върху пясъка, но все пак ми се ще да изпълня всичко точно както ми го казва; харесва ми тази борба с него, сякаш сме пес и мъниче. Премятам го, татко се обръща през глава и се просва по гръб на пясъка. Лежи и ми се усмихва.