Отварям сандъчето на Канибал, ама едва-едва, колкото да си подаде главата, но щом зърва лъва, тя се дръпва назад, така че в процепа остават само очите й, нослето и една лапа. За първи път виждам Канибал да се страхува от нещо; искам да кажа, за първи път си кротува и не мяука, нито налита на бой както обикновено. От океана не се уплаши, но този лъв тука е съвсем друго нещо. Мен също ме е страх, както и Лоръл, защото взе да ме тегли за ръкава, за да се дръпна от решетката.
До клетката стои голяма реклама. Най-отгоре с проблясващи светлини е написано „Стената на смъртта“. Изрисувана е една жена на мотоциклет, а в коша на мотоциклета — лъв. И двамата се носят по въпросната стена, и то така, сякаш висят отвесно във въздуха. Отначало си мисля, че са закачили наопаки афиша, но после разбирам, че те наистина летят по стената, но изглежда, като че са увиснали във въздуха странично. Едва ли са си намазали гумите с лепило, сигурно колелата лягат в някакъв жлеб, за да може мотоциклетът да се движи почти отвесно там горе. Има още и пожълтели от времето вестникарски изрезки, поставени в рамка под стъкло, на които се виждат снимки на мотоциклети, на хората от афиша и на лъва. По всичко личи, че са обиколили цялата страна с този лъвски номер. Освен това има снимки и на състезателни коли.
Лоръл продължава да ме дърпа за ръкава, а аз се опитвам да прочета изрезките. С едната си ръка е притиснала кесийката с дъвчащи бонбони към гърдите си, а с другата ме тегли. И в един миг ми посочва нещо с пръстче. Сочи към малка сцена. На сцената излиза жена с лъскав тъмночервен костюм и голи крака. Носи обувки на висок ток и блестяща корона на главата.
Зад нея се явяват двама мъже, които бутат мотоциклети. Избутват ги на сцената и сядат върху тях. И други минувачи се спират да погледат, но ние сме най-отпред. Извръщам глава назад и виждам, че вече е мръкнало, но сега дори Лоръл се е захласнала, и то така, че не забелязва здрача.
Жената застава пред един микрофон. Първо микрофонът изпращява, после изпищява, изсвистява няколко пъти като парна свирка, а лъвът изръмжава в отговор. След това тя започва да говори. Обяснява как двамата мъже ще се надбягват по „Стената на смъртта“ и там, най-горе, ще изпълнят няколко смъртоносни номера. Казва, че и лъвът ще се вози на мотоциклет по стената. Пояснява, че е африкански лъв в най-хубавата си възраст и че номерът с него се представя за първи път в целия свят.
И в този миг единият от мъжете — младо момче с червено кожено яке и зализана назад коса — ритва стартера и запалва мотоциклета си. Бута го, като се оттласква с двата си крака — обути във високи кожени ботуши, — докато мотоциклетът стъпва на едни ролки. Тези ролки са езиците като ролките на барабана, с който мама изстисква прането.
Веднъж мама си притисна пръстите в този барабан и те й се подуха, посиняха и един нокът падна. Това стана преди две години. Оттогава татко не й дава да изстисква прането. Затова мама пере в неделя следобед, татко изстисква всичко и тя го простира да съхне в понеделник сутринта, както правят всички останали съседи. Работните му дрехи пере отделно в събота следобед, но и тях простира с общото пране.
Та тези ролки са съвсем същите, долепени една до друга, но са два чифта — един чифт за задното колело и един за предното; освен това са по-големи и са черни, лъскави, метални.
Момчето подкарва мотоциклета, който е вече върху ролките, и те се завъртат, но машината не помръдва — колелата бясно се въртят, докато той форсира двигателя. Поклаща го напред-назад и гледа към насъбралата се публика, като в същото време продължава да дава газ. Поглеждам назад — пълно е с народ, но и небето съвсем е притъмняло. Този път аз дръпвам Лоръл за ръкава; виждам, че й е интересно като на мен, но трябва да тръгваме. Толкова е шумно, че каквото и да кажа, тя няма да ме чуе, затова й посочвам с пръст небето. Само над океана е останала тънка ивица светлина. Лоръл ме поглежда със зяпнала уста и двамата хукваме обратно.
Като се връщаме в стаята, Лоръл вече хлипа, първо, защото я е страх да не се изгубим в тъмното, и второ, защото мама ще ни се кара, но като влизаме, мама и татко са още в леглото и май че ние ги събудихме, като отворихме вратата. Татко е провесил краката си извън леглото. Поглежда будилника, който си носим от къщи.
— Боже господи, я виж ти кое време е станало. А вие, деца, добре ли се позабавлявахте?
Лоръл отива при татко и му подава бонбоните.