Влиза в един бар. Заведението е шумно, задимено, пълно с хора, накратко казано, точно онова, което търси Стюре — място, където да седне и да съзерцава, да се чувства част от живота.
Така прекарва час, може би и повече, когато в бара се появява един нисък набит моряк. Под мишницата си носи чувал от конопено платно, който стоварва върху бара.
— Ей, има ли тук желаещи да си купят лъв? Шкиперът не ми дава да го кача на кораба, а след малко трябва да отплавам за Лима.
Кеп, който винаги се е интересувал от животни, се приближава към бара. Ако се съди по завалената гръмогласна реч на моряка, който се мъчи да привлече вниманието върху себе си, той очевидно е обиколил доста заведения, преди да се отбие тук. Кеп отива до малкото лъвче. То лежи безпомощно и бере душа — мършаво, мърляво, козината на хилавото му телце стърчи на сплъстени кичурчета.
Кеп протяга ръка и придърпва вонящия чувал към себе си.
— Може ли да поразгледам това приятелче, а, моряк? Май че съвсем е взело-дало.
Морякът се обръща към Кеп и го измерва с поглед. Благодарение на лъвчето си беше изкарал доста безплатни чашки по крайбрежните кръчми. Вече почти е решил да го удави, щом приключи с тазвечерното пиене. Писнало му е да чисти лъвски лайна и смърдящи мръсотии, да го храни с биберон и да проси от готвача на кораба късчета месо, които после с мъка да тъпче в гърлото му. Беше си купил две лъвчета от Момбаса, но другото бе умряло още на втория ден от плаването. Моряците от кораба обаче много се оплакваха от това, оцелялото, и затова той бе решил да се отърве от него.
— Какво, приятел, искаш ли да купиш този дребосък? Евтино ще ти го дам.
Той изкрещява думите, за да привлече вниманието на останалите клиенти. И успява. Винаги е успявал, където и да влезе. То и затова още не е уморил бедното зверче, за да обира овациите, като слезе на брега с истински лъв на ръце.
— Не, не, какво ще го правя? Аз самият съм непрекъснато в движение.
Кеп изважда лъвчето от чувала и го поставя върху бара. Почиства муцунката му от засъхналото мляко и залепналите парченца месо и маха гурелите от очите му. На лъвчето като че ли му не остава още много, не се знае дали и нощта ще изкара.
Кеп го взима на ръце и го притиска към гърдите си. Лъвчето обвива огромните си меки предни лапи около врата му. Хората от бара са се скупчили наоколо. Лъвчето за малко да бутне кепето на Кеп и да оголи плешивата му глава. Кеп бързо се пресяга и отново го нагласява на темето си. Още се притеснява от плешивостта си.
Изненадан е от теглото на това лъвче; цялото е кожа — увиснала кожа — и кости. Отмята глава назад, за да го погледне в очите и вижда, че са полузатворени, почти безжизнени, със синкава отсянка.
— Колко му искаш?
— А ти колко даваш?
Кеп отново се вглежда в очите на лъвчето. Вижда се, че бедното безмълвно животинче бере душа.
— За какво ми е притрябвало мъртво лъвче? Много е малко, за да просна кожата му в моята бърлога и да прелъстя върху нея Теда Бара или някоя друга бляскава звезда.
Кеп също играе за пред тълпата. Опитва се да прикрие гнева си, като гледа на какъв хал е горкото животно.
— Значи според теб не съм го гледал хубаво, така ли, а, приятел?
Слязат ли на сушата, повечето от тези моряци на търговски кораби все на бой налитат. Като стане мелето, може и да не участват, ама дай им на тях сеир да гледат, но някои са истински побойници и само търсят да се сбият, особено преди отплаване. Ще им се да получат няколко кървящи рани и още толкова синини, дори и някой счупен зъб, за да се фукат пред другите моряци на кораба, пък и да има какво да лекуват по време на дългото плаване; и още да ги показват като доказателство за невероятните приключения, които ще си измислят за пред другите. Ако не можеш да се похвалиш с любовен подвиг, следващото най-добро нещо, с което върви да се изфукаш, е белег от голям тупаник.
Кеп знае това, но хич не му е до побоища. Цялата му енергия отива в колите и не му остава много за самотни моряци. Пък и не е агресивен, нито враждебен, не е човек, който непременно ще държи на своето.
— Не знам, ама то изглежда съвсем зле. Сигурно не е лесно да отглеждаш лъвче на кораб, доколкото ми е известно, лъвовете не са точно морски животни.