За него Сали е като сестрата, която винаги е искал да има. Приятно му е, когато си говорят заедно, когато се смеят и дори когато самовглъбени се умълчават, после се поглеждат право в очите и бързо свеждат поглед.
— Стюре, ти би ли се оженил за мен? Държиш се така, сякаш се боиш от мен, сякаш се боиш да ми бъдеш приятел. Ще излезеш ли с мен на танци, преди да заминеш за Пенсилвания? Ще ми бъде приятно. Така ще можеш да ми се отплатиш, задето храних Тъфи.
Тя го гледа изпитателно, право в очите и този път не свежда поглед. Кеп също се опитва да погледне в нейните, но не издържа; толкова е смутен, че извива глава встрани. Вдига здравата си ръка и покрива лицето си. Отваря уста, гласът му трепери, ръката му закрива очите. Спомня си дните, когато беше почти сляп и как с всички сили се бореше за зрението си.
— Сали, аз съм прекалено стар за тебе. Аз съм прекалено стар дори за себе си. Не съм сигурен дали отново ще мога да се състезавам. Нещо в мене се счупи, някаква вяра, която преди ми даваше увереност, че всичко ще се уреди, че нищо никога не може сериозно да ме уязви. Започвам да се страхувам, Сали. А страх ли те е на пистата, с тебе е свършено.
Така стана и тази катастрофа. Беше ме страх, но през цялото време се опитвах да си внуша, че не ме е страх. Рискувах по най-глупав начин, и то в най-неподходящия момент, защото бях в конфликт със себе си.
Най-добре забрави, че някога си ме познавала. Аз съм самотник и скитник и, изглежда, такъв ще си остана. А от теб ще излезе прекрасна съпруга на някой истински мъж и прекрасна майка на хубави деца. От това имаш нужда ти, а не от бездомник като мен. Господи, та аз бих могъл да ти бъда баща. На колко години си всъщност?
— На двайсет, Стюре. Достатъчно съм голяма, за да не вярвам на това, което ми казваш. Говориш така само защото тук, в болницата, си се обезверил. Като те изпишат, сърцето ти пак ще се отпусне и пак ще започнеш да се състезаваш.
Кеп я гледа. Ще му се наистина да е така, но знае, че не е. И все пак му е приятно да го чуе от нейните уста.
Когато най-накрая Кеп излиза от болницата, Сали продължава редовно да се вижда с него. Двамата се разхождат сред пиниите заедно с Тъфи и си говорят за неща, които никога преди не са споделяли с друг. Кеп й разказва колко е обичал животните във фермата на своите родители, как си е приказвал с тях, с какво удоволствие е ходел на училище.
Сали му разказва как е мразела училището, колко й е било трудно и как винаги е искала да избяга в Холивуд. Казва му още колко много я отегчава тази нейна работа в телефонната централа, как по цял ден не става от стола си и дори до тоалетната не може да отиде, а колежките й са подли и груби.
Когато разбира, че Сали пуши, ужасно притеснен, Кеп й казва, че дробовете му са обгорели и той въобще не може да понася цигарен дим. Сали веднага смачква запалената цигара и смънква, че тъкмо си е търсела повод да ги откаже, че това е смрадлив и скъп навик и че е започнала само за да не остане по-назад от колежките си.
Ето пред нас са двама души и един млад лъв, които се разхождат в гората. Тя е най-обикновено момиче, но се прави на екстравагантна и разпусната, като жените, на които подражава; всъщност е наивна, неопитна и нерешителна. Той, нашият Кеп, е безумно смел, необикновено способен мъж, истински мъж, но и той е нерешителен и неподготвен за трудното бъдеще, което му предстои. Двамата се влюбват, всеки с чувството, че е открил най-прекрасния букет от човешки качества у другия и най-идеалния екземпляр от противоположния пол, който винаги го е привличал и плашел едновременно.
След работа Сали започва да се отбива направо у Стюре. Кеп изпраща телеграма до отбора, че ще ги пресрещне в Детройт, защото все още не е в състезателна форма.
Когато за първи път спят заедно в бунгалото на Стюре, и двамата са девствени. Притиснати от неизбежността на физическото влечение, те слагат край на представлението, край на преструвките. Взаимното им неумение и безуспешните им опити, след които и двамата избухват в неистов смях, засилват още повече дълбоката им сърдечна връзка.
Заключили са Тъфи в малката баня и след смеха избухват в плач, в страст, после заспиват в завивките на собствените си обятия, с преплетени крака, познали края на самотата. Целият живот на Стюре и неговият смисъл се променят.