Когато Кеп тръгва за Детройт, Сали напуска работата и заминава с него. Кеп настоява да се оженят, но Сали не бърза. Най-накрая отстъпва, съгласява се на граждански брак пред мировия съдия на Елктън, щата Мериланд. Единствената й грижа е да не забременее. Няма нищо против да бъде съпруга, но за майка още не е готова. За нея Стюре означава любов, нежност, страст, начин да избяга от скуката на собствения си живот, но тя все още не се е отказала от амбицията си да стане нещо повече.
Сексът вече не ги притеснява и захласнати, задъхани, те откриват един нов за тях свят на блаженство, където без свян могат да дадат воля на отдавна потисканата си чувственост.
Тъфи се е свил на задната седалка в колата. Той лесно приема Сали в лъвското семейство, но може би се чувства малко изместен от нея в сърцето на Кеп.
Сали е във възторг от пътуването до Детройт. Никога не е ходила по-далеч от Филаделфия и само няколко пъти се е возила в кола. Цялото това преживяване я кара да се чувства ужасно доволна, че е напуснала работата си. Малко е гузна, задето не може да изпрати пет долара от заплатата на майка си, но Кеп казва, че ще й даде пари. Откакто са се оженили, Сали няма нищо против това.
Близо километровата писта в Детройт представлява разкаляна земя. Състезанието е трудно и много опасно. Всички се движат в пакет и Кеп открива, че не само не може да се откъсне напред, но и едва успява да не изостане. Съотборниците му смятат, че все още не е преживял стреса от последната си катастрофа и му трябват няколко състезания за кураж, преди да си върне самочувствието, но Кеп не е на същото мнение. Вече не желае да рискува така безразсъдно, както е правил винаги преди това. Сега всичко обмисля, дори прекалено много. Мисли за Тъфи, за Сали, за себе си. Вече не е онова спокойно инстинктивно животно.
След Детройт участва в още две състезания — първо в Омаха и после в Алтуна, щата Пенсилвания. Трябва да се състезава и в Лоръл, щата Мериланд. И в Омаха, и в Алтуна обаче пред него изниква един проблем. Чувства се, сякаш е забравил как се извършва нещо толкова просто, каквото е ходенето, да кажем, или доенето на крава. Знае какво трябва да направи, но не може да се застави да го направи.
А най-лошото е, че повече не желае и да се насилва. И не само че не може да се съревновава, но и не желае. В Алтуна Кеп, Сали и Тъфи са отседнали извън града.
Сали се е сгушила до него, пъхва ръка под ризата му и ласкаво му нашепва:
— Стюре, не говори така. Много добре знаеш, че тук няма по-добър пилот от тебе. Ти си като Де Пало, като Шоу и Бил Къмингс, въобще от тяхната класа.
— Или може би като Франк Локхарт, нали видя какво се случи с него. Аз бях там. Пък и съвсем не мисля, че мога да се меря с тях. Като монтьор далеч ги превъзхождам, но вече не съм достатъчно луд, за да бъда голям пилот. Специално те карат понякога така, сякаш единствената им цел е смъртта.
— Стюре, моля те, не говори такива неща. Плашиш ме.
— И аз се плаша, Сали. Нали това се опитвам да ти кажа, страх ме е.
Виж какво, Сали, знам, че избяга с мен, защото смяташе, че съм голям автомобилен ас, а сега изведнъж откриваш, че ме е страх. Така е, ако остане на мен, не бих събрал кураж и на детско автомобилче да се кача. Ако все още предпочиташ да се върнеш вкъщи, ще ти дам пари и можеш спокойно да забравиш, че въобще някога си ме познавала. Така ще бъде най-добре. Знаеш, че разводът не е проблем, и тъй като ти и без това смяташ, че щом бракът ни не е църковен, значи не е истински, можеш просто да се изповядаш и да започнеш живота си наново.
Продължително умълчаване. Сали опира лакти в гърдите на Стюре и леко се повдига.
— Кеп, наистина ли така мислиш? Наистина ли мислиш, че съм избягала с теб само защото си голям автомобилен състезател? Наистина ли така мислиш?
— Това, което мисля, Сали, е, че искам да се чувстваш моя жена и да останеш при мен, но освен това държа да знаеш какво мога и какво не мога. Не искам после да съжаляваш.
След това двамата се любят и това е най–истинската и някак си най-малко истинската от всичките им нощи. На следващия ден Стюре предлага на Сали следния план.
— Слушай, Сали, в момента в банката имам десет хиляди долара и малко отгоре. Знам, че ако продължа да се състезавам, състоянието ми само ще се влоши, а това автоматично води до катастрофа, от която или ще оживея като инвалид, или ще умра. Аз вече представлявам заплаха не само за себе си, но и за другите състезатели на пистата.