Отначало си мислех да купя един гараж и да започна ремонт и поддръжка на коли, но все още не съм готов да заседна на едно място, мисля, че това важи и за теб. Затова какво ще кажеш на едно такова предложение.
Кеп я поглежда. Пият си кафето. Тъфи е нахранен и сега спи под масата с верига, вързана за крака на Кеп.
— Чух за една кола, която се продава. Форд, модел „Т“, Милър 91 от 1930 година с висящи клапани. С източена линия и доста лека. Знам, че мога да я префасонирам в състезателна машинка. За чудо и приказ ще стане. И тогава, вместо да се натягам в тази безумна надпревара с чужди и наши супер пилоти, ще мога да препускам по черните писти на провинциалните панаири. Лесно ще побеждавам всички местни каубои с техните форсирани строшеняци. Ще купя и едно камионче, пак форд, в сравнително добро състояние, с ремарке, за да пренасяме колата и ще си живеем като царе. Какво ще кажеш за това, а, Сал?
— Това ли е всичко, за което си мечтаеш, Стюре? Аз, разбира се, искам само да бъдеш щастлив, но преди всичко жив и здрав.
— Значи се споразумяхме, а като имаме форда, ще можем да вземем и Тъфи с нас. Камиончето е достатъчно голямо, за да си живее вътре; аз ще му го приспособя. И без това моите съотборници не гледат с добро око на Тъфи и аз никак не обичам да го оставям сам, докато съм на пистата. Един ден ще му писне от тези бунгала и ще избяга, а случи ли се това, някой идиот шериф неминуемо ще го застреля.
— Както кажеш, Стюре. Наистина можем да обикаляме от панаир на панаир и няма да е толкова опасно, нали?
— Във всеки случай по-безопасно, отколкото по състезателните писти. Мисля, че няма да ни е зле. По тези провинциални панаири хората обичат да залагат, така че и повече пари можем да спечелим; ти ще събираш облозите, аз ще събирам овациите. Всеки с удоволствие ще си даде парите на такова хубаво момиче като теб. Ще станем известни.
Стюре купи колата и камиона с ремаркето. За двете плати пет хиляди долара, половината от целия си капитал. По онова време двайсет и пет долара на седмица се смяташе за добре платена работа, значи тези пет хиляди представляваха упорит четиригодишен труд.
Стюре си игра с колата цял един месец, монтираше, преправяше, подобряваше, все неща, с които смяташе да я направи непобедим „спринтьор“ — бърза и маневрена. Знаеше много добре, че с такава скърпена бракма не би имал никакъв шанс на големите писти, защото в състезанията няма ни що по-вехто от миналогодишна машина, но за надбягване по черните писти ставаше.
И излезе прав. Кеп Мудиг се превърна в страшилището на провинциалните панаири. Колата му стартираше като заек и понеже пистите бяха къси, никой не успяваше да го настигне.
Тези типични провинциални състезания започваха с четири квалификационни обиколки, за да отпаднат най-големите строшеняци. После следваше спринт за определяне на четирите най-бързи коли и тогава тези четири коли се надпреварваха в голямото състезание. Голямото състезание по правило се състоеше от двайсет и пет или петдесет обиколки на осемстотинметрова писта.
Кеп печелеше с лекота. Сали събираше облозите и дори при равни шансове с някой друг от участниците, пак сумата често надвишаваше наградите на Кеп от времето на състезателната кариера.
Най-опасната част за Стюре в тези панаирни препускания беше, когато в края на състезанието изпреварваше най-бавните коли с цяла обиколка. И тогава някои от тези нахакани каубои нарочно му се изпречваха на пътя, за да не може да мине. Не се страхуваше толкова за себе си, колкото за форда: половината му пари бяха отишли за него.
След всяко състезание лягаше под колата и започваше да я човърка и доизкусурява. Този живот допадна и на двамата. Купиха си палатка и обикновено я опъваха близо до панаира, но не съвсем близо заради Тъфи.
Три години откакто Кеп и Сали водеха този скитнически живот, местеха се от място на място според сезоните. Тъфи беше на път да израсте едър лъв. Вече можеше да реве доста страховито, а гривата му се бе сгъстила и потъмняла. Все още беше доста игрив и вечер обичаше да се боричка с Кеп. Когато двамата се бореха, пред палатката им често се събираха местни хора да ги гледат. И ако искаше, от тази борба с Тъфи Кеп можеше да изкарва толкова пари, колкото и от автомобилните надбягания.
Сметките за месото на Тъфи представляваха огромно перо в бюджета им. Тези пари се свидеха на Сали и тя непрестанно мърмореше на Кеп да продаде Тъфи или да го подари на някоя зоологическа градина; в това нейно роптание имаше по малко и ревност, и страх.
Кеп знаеше, че рано или късно ще трябва да се раздели с Тъфи, и то преди да се е случило някое нещастие; но сърце не му даваше да го захвърли сам-самичък в някаква клетка, защото за него той беше нещо, което му вдъхваше увереност и му носете радост. За мъж като Кеп беше хубаво да си има такъв един истински гривест лъв, особено след като Сали продължаваше да не иска деца. Твърдеше, че било невъзможно при това непрестанно местене, но тя беше млада; можеха да почакат, докато се установят завинаги на едно място.