— Качвал ли си се на такова нещо, а, мистър Мудиг? На света няма по-голям кеф от мотора: имаш чувството, че летиш.
Мята белтъци на Сали, която е хванала Кеп под ръка, сгушила се е в него, и явно запленен от нея, я измерва с продължителен поглед.
— Наистина, мистър Мудиг, вземи да опиташ. Тези машинки са специално пригодени за оная стена там. Трябва да даваш газ до дупка, иначе падаш мъртъв; тая работа ще хареса на човек като теб.
Играе, гледа да се докара за пред Сали, но тя се притиска още по-силно към Стюре и той я прегръща.
— Качвал съм се на „Индианец“, но никога не съм се състезавал. Веднъж взех на заем, колкото да покарам. Трябва да призная, че тая дяволска машинка доста ме поуплаши; не е лесно да препускаш с толкова много конски сили между краката си, но че е кеф, кеф е.
Младият ритва стартера, запалва мотора и го изфорсирва няколко пъти на място. Боксьорът и неговият менажер извиват глави да видят какво става. Тогава младият мотоциклетист смъква ризата си и вечерният бриз обветря голите му гърди. Върху лявото рамо има татуировка на орел, яхнал мотоциклет. Тялото му е стегнато, мускулесто, атлетично. Нисък е, не повече от метър и седемдесет, на ръст кажи-речи колкото Сали; носи боти с доста висок ток.
Започва енергично да тласка тялото си напред-назад, така че собствената му скорост го държи отгоре на принципа на жироскопа. Стъпва на седалката, като отпърво стиска кормилото, но после го пуска, изправя се. Блокирал е жилото на газта, така че моторът продължава да поддържа скоростта си. Разперва ръце и премества тежестта си от единия крак върху другия, така че мотоциклетът се поклаща ту наляво, ту надясно в такт с ханша му. Усмихнат, сияещ, ококорен, самонадеян. Знае си, че го бива, и дръзко фиксира Сали.
Кеп мислено си пожелава да свърши този театър, преди хлапето да се е пребило. Той, разбира се, знае, че това са изтъркани номера и ако щеш, те двамата със Сали, както си стоят и гледат, са в по-голяма опасност, защото мотоциклетът може да засече, да се преобърне и да излети от платформата към тях, но въпреки това не помръдва. Само леко се премества и застава пред нея, за да я защити в случай, че недопустимото стане. Най-накрая младокът се снишава, сяда, освобождава жилото за газта, скача и оставя мотоциклета да мърмори на място върху ролките.
— Хайде, Мудиг, опитай и ти. Тук е истината.
Кеп добре разбира, че младокът нарочно го предизвиква, но от друга страна, това е изкушение, на което не може да устои. Всякаква машина, всякакъв риск го привличат неудържимо. Ако не беше този недостатък на характера му, сега нямаше да се влачи по провинциални панаири и да мъкне подире си един вече израснал африкански лъв. За Кеп Мудиг щом нещо не е трудно, то не е и интересно.
Кеп подпира едната си ръка на платформата, небрежно подръпва куция си крак и пъргаво се изхвърля нагоре; прави се на младеж. Поема кормилото от младока и прекрачва машината със здравия си крак. Седалката е широка и удобна. Кеп проверява всички системи, газта, спирачките, скоростите, после форсира двигателя няколко пъти.
Внимателно включва на първа и отпуска амбреажа. Колелата се завъртат и принципът на жироскопа влиза в действие; Кеп бавно повдига ходилата си и ги пъха в стремената на педалите. Странно е това усещане, когато задните колела се въртят, а машината стои на едно място. Чувства се, че мотоциклетът живее, но липсва онова подръпване на двигателя. Той превключва на по-висока скорост, дава газ и регулира аванса. След това полека-лека започва да навежда и изправя тялото си, сякаш непрекъснато влиза и излиза от остри завои. Усещането е наистина приятно и носи същата възбуда, както шофирането, но без целия онзи страх. Няма опасност да се блъснеш в нещо, нито пък нещо да се блъсне в теб.
Но Стюре открива, че старият дявол все още живее в него, подтиква го да се изправи върху седалката, да му покаже на онова младо копеле, дето все мята погледи към Сали, но в същото време знае, че може да си счупи врата, с което никому нищо няма да докаже, затова вдига крак от газта, спира, изключва мотора, избутва машината от ролките и ритва надолу металната стойка.
Този път повдига куция си крак високо над седалката, като се опитва да не примижава от болка. Високо в бедрената му кост, близо до тазобедрената става, все още има неизвадено парче шрапнел. Лекарите в Мец казаха, че не си струва да се реже целия мускул, за да се стигне до забитото в костта парче, защото можело да стане по-голяма беля.