Кеп знае, че е така, но не обича да мисли за това. Замислил се е какво всъщност прави с живота си. Може би трябва да се върне и отново да поеме фермата. Баща му е престарял, а майка му едва ли я бива вече.
— Добре де, ами ти за какво го правиш? Къде ти е на тебе файдата? Като си имаш такова доходно съоръжение, защо го разменяш?
— Абе сърбят ме ръцете истинско кормило да стисна. Цял живот все за състезания си мечтая, но все не смогвам да събера пара за една такава машинка, ама скоростна. Сега или никога, ти казвам. Това е последният ми шанс.
И Кеп си казва на ум, че в известен смисъл това е последният шанс и за двамата. Тръгват заедно към „Стената на смъртта“, която е наполовина разглобена. Чък, собственикът, който хвърли толкова сили да го убеждава досега, показва на Кеп как е направена стената, как се монтира и как се демонтира горе-долу за четири часа. Кеп поглежда към мотоциклетите и се заслушва в шума на моторите им; буталото на единия чука, но това може лесно да се оправи. Джими се навърта наоколо, оглежда се, прилича на роб, когото ще продават. В известен смисъл и той се продава заедно с останалия движим имот, само дето не е сигурен дали новият господар ще го поиска.
Кеп сваля колата си от камиона и я дава на Чък да обиколи няколко пъти с нея черната писта. Обяснява му, че тегли малко наляво и как това теглене може да се използва при остри завои на писти, където движението е обратно на часовниковата стрелка. Сали стои до Кеп и двамата наблюдават обиколките на Чък. Кеп вижда, че с повече тренировки от този млад мъж може да излезе добър състезател, но не и голям победител, дори и при по-солидна машина.
Сали го е хванала под ръка.
— Кеп, наистина ли ще направиш това?
— А ти какво ще кажеш, Сал? Не е късно да се откажем, още не сме дали дума. Продължаваме ли със състезанията, или се залавяме с циркаджийството?
И със свободната си ръка Кеп посочва към разпънатите шатри. Повечето каравани вече са си тръгнали. Боксовият ринг е разтурен и го качват на един камион.
— Както ти кажеш, Кеп. Навсякъде ще бъда щастлива, само да съм с тебе; за мен няма значение с какво ще се занимаваш, но не искам да караш мотоциклет по тази отвесна стена. Страх ме е за тебе, Кеп, може да пострадаш. Между другото, как така се крепи мотоциклетът толкова високо, без да падне? Това някакъв номер ли е?
— Не, не е номер. От скоростта на мотоциклета е, тя го придържа към стената. По същия начин както можеш да завъртиш ведро с вода, без да се разлее. От скоростта водата сякаш полепва по стените на ведрото.
Сали се усмихва, протяга ръка, прегръща Кеп, придърпва главата му към себе си и го целува.
— Аз пък да не знам! Никога не съм се въртяла в кръг с ведро вода. Както и никога не съм живяла във ферма.
— Жалко, защото ако питаш мен, от теб щеше да излезе превъзходна фермерка.
Кеп я хваща, обръща я с лице към себе си, държи я на една ръка разстояние и я оглежда от главата до петите.
— Да, лейди, изглеждаш ми силничка, я да пипна тези мускули.
Сали запретва късите си ръкави, свива ръка в лакътя и стяга мускула си с все сила; Кеп уж е смаян от издутия й бицепс.
— Е, какво, не е зле за жена, нали? Сигурно съм заякнала от телефонните кабели: мушни, извади, мушни, извади.
— Сал, има и още нещо, което може да направим с теб — да се върнем във фермата. Знаеш ли, предпочитам го пред възможността да се цаня в някой гараж, ако, разбира се, изпаднем дотам. Искам да се върна във фермата и да имам цял отбор деца.
— Все още не съм готова за такова нещо, Стюре. Дай ми време да порасна.
Сали се притиска към Кеп. Той зарейва поглед над главата й. Чък е слязъл от колата, но не откъсва очи от нея, не може да й се нарадва. Приближава се.
— Слушай, мой човек, няма к’во толкова да му мислим, дай да друсаме ръце и толкоз.
Кеп поглежда Сали, тя също го поглежда. Усмихва му се и сделката е решена. Мъжете си разменят своите два живота.
Пета част
Изяждаме си вечерята, която мама приготви в стаята и разсипа в чиниите, които си носехме от къщи. Дъвчащите бонбони са много вкусни. Моите любими видове са с пълнеж от печени фъстъци и ония, дето имат вкус на ягоди. Тези, които татко обича, лютят като хрян. Но, слава богу, тях и Лоръл ги предпочита, така че на всички ни се падат по равно. Аз пък никога през живота си не съм си купувал от лютивите.