Навежда се към ухото ми и прави фуния с дланите си.
— Е, това вече се казва атракция.
Той се усмихва и двамата отново опъваме вратове напред, но този път по-предпазливо. Сега вече мотоциклетистът е стъпил отгоре върху седалката, също както когато правеше демонстрации отпред на платформата, но продължава да държи кормилото. Пусне ли го, ще полети надолу към дъното на кладенеца и ще се пребие. Този акробат е по-младият от двамата, онзи със зализаната назад коса. Нито косъмче не помръдва от главата му, въпреки че кара с невероятна скорост, затова си мисля, че трябва да се е намазал с брилянтин, или вазелин, или някакъв друг лепкав крем. Когато тръгваме за черква, и мама все така се опитва да приглади лизнатия ми нагоре перчем с някаква лепкава течност, която ужасно щипе и смъди, като капне от гребена в очите ми. Винаги се престарава, особено като трябва да участвам в богослужението, но сега това вече не ме заплашва. Та като ти намокрят косата и това нещо засъхне, тя щръква като метла и въобще не прилича на коса. Имаш чувството, че ако речеш да я огънеш, ще се счупи.
Ето го, вече се е изправил на ръцете си върху кормилото и краката му стърчат във въздуха. Представяте ли си, вдига стоика върху кормилото на мотоциклет, който се движи перпендикулярно на отвесна стена! Недоумявам какво го държи горе и защо не пада. Вглеждам се, но не виждам никакви релси или улеи, пък и той непрекъснато се мести нагоре-надолу по стената, което означава, че не би могло да има издълбани жлебове.
А сега по-старият от двамата мотоциклетисти — по-набит и по-бавен — сваля шапката си и виждам, че темето му е покрито само с рядък пух от руса коса. Слага си каската и възсяда мотора, след това рязко ритва стартера и го запалва. Младият вече не е в стойка, седнал е и се спуска стремглаво надолу, после вертикално нагоре по отсрещната стена; човек може да се закълне, че ей сегичка ще излети от кладенеца-писта. Лети като вятъра надолу-нагоре, а по едно време се обръща към по-възрастния. Надниква рева и на двата мотоциклета.
— Хайде, старче, да видим колко те бива! Давам ти двайсет и пет обиколки да ме задминеш.
Тогава другият мотоциклет се изкачва бързо по стената, почти до самия й връх, след което и двамата започват да карат на зигзаг, като взаимно си пресичат пътя. Сега вече цялата писта се тресе юнашката и мен ме е страх, че дъските няма да издържат, ще поддадат, ще се счупят и цялата стена ще се разхвърчи на трески. Тясната пътека, на която сме ние, се клати, сякаш всеки момент ще рухне.
Двамата тръгват да се надбягват и всички започват да броят обиколките на глас: девет, десет, единайсет, дванайсет. И ние с татко броим. Броенето се усилва, става все по-гръмогласно и по-гръмогласно. Отпърво по-старият взима голяма преднина — върви почти половин обиколка пред младия, но постепенно, като наближаваме двайсет, младият набира скорост. И точно когато преброяваме двайсет и петата обиколка, младият го настига, задминава го, вдига се на ръце върху кормилото и си кръстосва краката във въздуха. След това си сваля краката, стъпва върху седалката на мотоциклета, разперва ръце и изминава така още няколко обиколки, без да се държи, докато по-старият слиза долу в равната част на пистата и паркира машината си. Младият също слиза и избутва мотора си през изхода. Всички ръкопляскат. Момичето от платформата се появява с мегафон в ръка, а двамата мъже изтикват един мотоциклетен кош в центъра на кладенеца и започват да го монтират към машината на стария.
Момичето крещи с все сила в мегафона. Говори и се върти на всички страни, за да могат всички да чуят:
— А сега, дами и господа, вие ще имате удоволствието да видите единствения чистокръвен лъв в света, който може да покори „Стената на смъртта“. В мотоциклетен кош! Разрешете ми да представя неустрашимия Лъв-Сатана!
И в този миг тя простира ръка към една врата, която не бях забелязал до този момент. Вратата се отваря, зад нея се вижда решетка, която по-старият издърпва. В ръката си държи камшик, шибва земята няколко пъти и въздухът гръмко изплющява. Момичето взима якето и каската на по-младия мотоциклетист и ги облича. По всичко личи, че не друг, а самата тя ще кара с лъва по „Стената на смъртта“. Ето, вече възсяда мотора.